  |
| Николай Заяков |
***
щом пръв си, значи всичко си загубил,
че кой загубеното притежава.
копнежът най-накрай те покварява,
а пълното пък с празното се пълни.
че кой загубеното притежава.
копнежът най-накрай те покварява,
а пълното пък с празното се пълни.
не можеш се от себе си отучи,
при все това опитвай и опитвай.
кога се отречеш от всичко твое,
ще видиш как от бог си ти изкъпан.
при все това опитвай и опитвай.
кога се отречеш от всичко твое,
ще видиш как от бог си ти изкъпан.
 |
| Joseph Szabo |
***
произведох разни буламачи,
мисли, които не са
минавали през главата ми,
думи, които не съм изписал,
букви, все още безбуквени,
произнесено и непроизнесено,
преиначено, разбира се,
прозаични откъси от нещо,
което дори не е проза,
движението на сомнанбула,
окуражителните сигнали
на някой в бедствие,
търговията в храма,
кръстните мъки на всеки
от нас, скръстените ръце
на човека сред цветята,
бълнуването, целебните
премълчавания, рисувани
тук-там рамки, линии и
ъгли, разни други места
за изтърпяване на
наказание, също и
наказаните, и какво открих.
различните се различават по това,
че са еднакви.
че са еднакви.
животът на сърцето продължава
додето има за кого да бие
ако престане да те разпознава
навярно и мотивите изчезват
додето има за кого да бие
ако престане да те разпознава
навярно и мотивите изчезват
но туй не значи нищо ти рискувай
че и сърцето някой път греши
бъди си ти сърце ако потрябва
пък тялото ти ще те разпознае
че и сърцето някой път греши
бъди си ти сърце ако потрябва
пък тялото ти ще те разпознае
***
царицата е ялова. и нивга
не ще се промени редът божествен.
ако потомството ни изкушава,
дали не сме и ние насекоми.
не ще се промени редът божествен.
ако потомството ни изкушава,
дали не сме и ние насекоми.
макар крачета нежни да го тъпчат,
медът с едно на ум ни се услажда.
и в питата с хилядата печати
зазидан е митът за свободата.
медът с едно на ум ни се услажда.
и в питата с хилядата печати
зазидан е митът за свободата.
 |
| Mona Johannesson - Marie Claire Italy, March 2007 |
