 |
Времето е плетиво на суеверен паяк.
Омръзна ми светът да е пред мен
в черно-бяло.
Показалецът намира любимата ми песен
и аз от стаята си правя дансинг.
Какво е между нас?
Стени и въздух.
С начало и със край
и разнообразната среда.
МЕЖДУ НАС
 |
| Francesca Woodman |
Когато се шляех по мокрото на всички наши улици,
когато си преведох тялото през гъмжилото на универсален магазин –
за една усмивка влязох,
за едно красноречиво премълчаване,
за няколко петна по бузите.
Красиво е, че си обичан и може би обичаш тайно пак,
или име, или тяло.
В двете ококорени очи отсреща.
смъртта е нежна проститутка –
разхожда се по тялото с езиче
и очите ти затваря чрез хипноза.
Любовница неизтощима.
 |
| Francesca Woodman |
