ВАСКО ПОПА: Далеко във нас



Asia Argento photographed by Derrick Santini

1.

Вдигаме ръце
Улицата по небето се катери
Свеждаме погледи
Покривите във земята слизат

От всяка болка
Която не споменаваме
По един кестен израства
И остава тайнствен зад нас

От всяка надежда
Която таим
По една звезда пониква
И се изплъзва недостижима пред нас

Чуваш ли куршума
Който ни кръжи около главата
Чуваш ли куршума
Който ни дебне
целувката

Moira Shearer 1950’s

2.

Ето го това е то неповиканото
Странно присъствие ето го

Трепет е на повърхността на чая във чашата
Ръжда която се хваща
По ръба на нашия смях
Змия свита на кълбо в дъното на огледалото

Дали ще мога да те укрия
От твойто лице във моето

Ето го третата сянка е
В нашата измислена разходка
Неочаквана бездна
Между нашите думи
Копита които тътнат
Под сводовете на небцата ни

Ще мога ли
В тези непокорими предели
Да ти издигна шатра от своите длани

Nicole Kidman

3.

Неспокойна се разхождаш
Из моите подочия

Върху невидимата решетка
Пред твоите устни
Голите ми думи зъзнат

Отнемаме мигове
От безогледните зъбци

Твоите ръце тъжно
В моите се вливат
Въздухът е непроходим


Natalie Wood

4.

Шумолят зелените ръкавици
По клоните на алеята

Вечерта под пазвата си ни носи
По път който следа не оставя

Дъждът пада на колене
Пред избягалите прозорци

Дворовете излизат от портите
И дълго гледат след нас

Dakota Fanning photographed by Inez van Lamsweerde and Vinoodh Matadin
for W Magazine’s Great Performances, February 2011

5.

През нощите изчезва тъмата

Железните клони хващат
Минувачите за ръцете

Само непознати комини
Свободно шетат по улиците
Прокарани през нашата безсъница

В улуците звездите ни гният

위안부의 슬픈현실 꼭 보세요

ПЕСНИТЕ на Езра Паунд

Photo of Ezra Pound by Man Ray, Paris, 1923

ПЕСЕН ПЪРВА



И сетне слязохме към кораба,
Килът удари вълните, ширна се божественото море, и
Сложихме мачта, опънахме платна на тоз черен кораб,
Качихме овците на борда, и телата ни също
Натежали от плач, и откъм кърмата ветровете
С магията на Кирка, благокосата богиня,
Подеха ни напред с издути платна.
Сетне насред палубата седнали, с вятър натиснал румпела,
С опънати платна, се носихме над морето до края на деня.
Слънцето си легна, сенки запълзяха по целия океан,
Стигнахме тогава пределите на най-дълбоки дълбини,
Земята на кимерите, и обитаеми градове
Покрити в гъстомрежна мъгла, нивга непронизвана
От светлоносен блясък
Нито звезди в простора гледат земята от небесата
Най-черна нощ простряла се там над злочести хора.
Океанът потече обратно, пристигнахме тогава на мястото
Уречено от Кирка.
Тука извършиха обреди, Перимед и Еврилох,
И като изтеглих сабята от пояса
Изкопах дупката лакът широка;
Принесохме възлияние за мъртъвците на всекиму поред,
Първо медовина и после сладко вино, бяло брашно смесено с вода.
Сетне обърнах се с много молитви към болнавите лица на смъртта;
Както уговорено, в Итака безплодни биволи от най-добрите
За жертвоприношение, жертвената клада отрупана догоре,
Една овца само за Тирезий, черна да е и водач на стадото.
Тъмна кръв потече в рова,
Души наизлязоха от Ереб, трупове мъртвешки, на невести
На младежи и на старци препатили много;
Души очернени с неотдавнашни сълзи, девойки крехки,
Мъже многобройни, наръгани с бронзови остриета на пики,
Бойна плячка, с окървавени оръжия още в ръка,
Струпаха се тези много около мен; с врява и рев,
Аз пребледнял, извиках на мойте повече животни да доведат;
Изклах стадото, овци заклани с бронз;
Полях мехлем, извиках към боговете,
Към Плутон силния, и възхвалих Прозерпина;
Извадил от ножницата тесна сабя,
Седнах да разпъдя страшните но безсилни мъртъвци
Докато не чуя Тирезий.
Но първо Елпенор дойде, нашият приятел Елпенор,
Непогребан, изхвърлен на широката земя,
Тялото което оставихме в къщата на Кирка,
Неоплакан, незагърнат в гроб, защото други мъки ни тласнаха напред.
Жален дух. И аз извиках забързано:
„Елпенор, как стигна до този тъмен бряг?“
„Пешком ли ти нас дето сме с кораб изпревари?“
А той тежко:
„Лоша съдба и изобилно вино. Заспах на чертога на Кирка.
Като слизах по стълбата непредпазлив,
Паднах върху една подпора,
Разбих си тила, душата замина си в Аверн.
Но вий, повелителю, спомнете си за мен, неоплакан, непогребан,
Съберете ми тялото, в гроб покрай брега, в камъка надпис:
Лежи тук човек без сполука, но с име овековечено.
И веслото, което сред другари люшках, забийте отгоре.“
И Антиклея дойде, но я отблъснах, и после Тирезий, прорицателят от Тива,
Държеше златен жезъл, разпозна ме, и заговори пръв:
„Пак ли ти? Защо, човече злощастен?
Лице в лице с мъртъвците лишени от слънце в тоя мрачен край?
Отдръпни се от рова, дай ми кървавото питие
Та да ти разгадая.“
И аз отстъпих назад,
И той укрепнал с кръвта, сетне рече: „Одисей
Ще се завърне у дома, напреки злобния Нептун, над тъмно море,
Всички спътници ще изгуби.“ И сетне Антиклея дойде.
Лежи си спокойно Дивус. Ще рече, това е Андреас Дивус,
Издаден officina Wecheli, 1538г., превод на Омир.
И той отплава, покрай сирени и оттам навътре в морето и надалеч
И при Кирка.
Venerandam,
Както казва критянинът, със златната корона, Афродита,
Cypri munimenta sortita est, звънтяща от радост, orichalchi, със златни
колани и панделки на гърдите, ти със тъмните клепачи
Която носиш златната клонка на Аргейфонт. За да тъй:  .....

Превод : Олга Николова

Eugène Durieu - Seated Female Nude, 1853

Великолепно стихотворение за родопските помаци, за Никола Вапцаров, за Т. Марков и за Весела с тъжния поглед, или порно в Сульовска

Rose McGowan photographed by Ellen von Unwerth

И градът си събува без свян панталоните...
Трите месеца свършиха. Няма път за към село.                                       Из „Балада за момичето от село”,Тодор Чонов

Няма! Наебаха ни и сега ни е срам да се върнем!
                               Писмо на Тодор Чонов до мен по повод горното
                               стихотворението

Ти така се учудваш, сякаш не знаеш какво е да те натеглят.
Никога ли не си си изпускал сапуна в банята?

Друго писмо на Тодор Чонов до мен по повод
„Балада за момичето от село”

„Майко,
Фернандел[*] убит!
Фернандел
зарит в земята!
Фернандел
го няма днес!
Фернандел
лежи в полята
пред стените
на Мадрид.”

Тома Марков, при представяне на негова книга в
пловдивски клуб, когато реши да цитира Вапцаров

„Той бе толкова добър,
те защо ми го убиха?”

Никола Вапцаров

„Аз го мислех за лесбийка, тя се оказа – педераст!”

Юлиан Папазян, фронтмен на „Читалня №1”

„Кажи ми сестро, де е Караджата?” ето на - и сега настръхнах."

Някакъв анонимен пич от форумите в интернет размечтал се за тройка

Люпят порно като семки помаците от село Джурково,
най-после цивилизацията дойде с кабеларките в Сульовска[**],
„много му е мек на негъра от телевизора, това да го държиш и да го вкарваш – не е работа,
силикон е братче”, приказва си помакът и свисти в гората, докато коси ливадите
и с три овце спасява своето Айше и своя свят от кризата.
Накрая козата го отнася, дашното магаре или леля Лейла Милионерката
(в случая Лейла е милионерка от тежък сексуален труд или по-точно,
от производство на свирки) –
в обора на Мехмед лихваря, познат във обществото като Митю Бабата, –
в обора – публичния дом на махала Надежда (някакъв зевзек така е кръстил Сульовска) –
природа, къщи, камък, красота.
По времето на манатарката
леля Лейла излиза заедно с гъбата в гората
по околните бърчинки[***].
Помаци, цигани и турци с найлонови торбички с гъби чакат
леля Милионерката да цъфне като майска роза,
понесла раница и петлитрова бутилка с вода,
тоест банята си носи с нея,
явно е работила в Гърция, или в някоя друга цивилизована страна,
и вече знае, че без баня секс не става,
гледала е нещо там,
баба, дядо или внуче.

Селата нямат история (Шпенглер), там има само похотливи добичета,
селските анклави пъшкат като натоварени със похот сливи,
като опустошени ябълки и гневни круши, като четирите страни, наречени посоки;
като изсипани в боклука
гневни Коледи,
олющени Природи,
изтърбушени Морета,
природа, къщи, камък, красота.

Весела със тъжните очи още плаче за Италия,
за онези осем дълги и празни години в миланските весели стаи,
и за чувалите тежки оргазми, които забрави да си донесе в Пловдив.
Остана много бедна на оргазми бедната Весела с тъжния поглед.

Вапцаров, работникът-поет се мъчи да си спомни филма,
където той и Грета се целуват.
Какво се случи след това?
Къде заведе актрисата с колата?
Какво й сложи в топлата ръка?
С какво довърши любимият на Грета Джон[****]?
С кама или с цвете?
На тези сакрални въпроси, отговорите са:
А. Целуна и подхвана за гъза
Б. На два километра извън града
В. Пенис
Г. С кама

Ето, по този начин завършва стихотворението, с кама.
И със цветето на къдравата Гретхен.

[*] Френски комик

[**] Махала на Джурково

[***] Хълмчета

[****] Лирични герои на Никола Вапцаров от стихотворението „Кино

Asia Argento