 |
| Мария Калинова |
Фигурата на бащата.
Отношението на майката.
Участието на дъщерята,
която нищо не разбира от щафети...
Растат ръцете,
които всъщност са джобове,
съхранили толкова здрависване на предатели.
Предай щафетата на първородната,
която измести сина, когото искаше,
а сега се успокояваш в кръчмата,
че тя е прехвърляне на друг полет
към хоризонта на едно разбиране.
Растат ръцете ти, татко, приближават
като два самолета готови за кацане.
И това е всъщност завещаната щафета -
умението да оставяш ръцете на предатели
да прелетят оградата, зад която пазя...
Коминът изсмука дима си
и се сгъна,
точно, когато вратата учтиво се затваря
и преглъща езика на резетата си.
Таванът се самоуби -
просто скочи.
Аз трябва да продам къщата
и да се профукам до последната стотинка.
Нали, татко, ние всички струваме
тридесет сребърника
като Бога-трилистник
в сватбената саксия на майка ми.
Фигурата на бащата.
Отношението на майката.
Участието на дъщерята,
която нищо не разбира от щафети...
Плагиаторът е изтънчен,
както всякога, прокапва стилно,
няма да се самоубива сутрин.
Не можеш му открадна главата,
цилиндъра, нито фрака.
А той може, докато спиш -
не престъпва заповед № 8,
а съвсем според завета
ти вади раброто
и го слапва, схрусва, смлясква,
сгълтва, смила.
кабинета на майстора не смея да седна,
да съм равна със него - забрави, момиче, за всичките игли,
белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене,
яж и пий със чисто сърце, не търси наказания,
някъде продават сапун за пране,
някъде на хората им минава,
само ботушите пропускат внимателно,
куфар по куфар, вагон по вагон,
хапка по хапка преглъщай наобратно,
преди хиляди ли, там някъде, все още думата ми
не се пресича на две
и аз съм желязна, и аз съм майсторът,
и аз съм момичето, момичето на майстора,
между добре дошла и сбогом мълчим
все по-бавно.
Напротив, не виждам разлика
между хартия и ножица - историите им крият слабост -
едната не остава цяла, когато другата се раздвоява, сестро,
лицето отляво отразява лицето отгоре, лицето отдясно,
знаеш и по-добре от мен, е всъщност това отдолу,
да търсиш разликата си е истинска отрова,
която нито храни, нито ще те излекува,
трябва най-голяма строгост отсега нататък,
измисли как да се наказваш, когато безразличието
не ти носи удоволствие, а ужас и друго -
ако някоя за някоя те пита: тази сестра познаваш ли я,
отговаряй, че не,
мисля, че не я познавам.
Нищо не ще видим,
а разкопчан е ципът на очите Ни -
две мъртви монети, сечени в закон
и истина, различно тежат
след всяко замахване,
който има ум, нека брои
плесниците,
удряш Ни по едната страна,
пускаме в обръщение другата,
гледаме да не Ни боли,
Нас, Сляпата, повтарям
не Ни боли.
Все по-важна се оказва устата...
Там са венците, там е короната.
Силата е в свиването на челюстния ъгъл,
докато спреш да хапеш,
стиснеш зъби...
Но да не ти изпращят от натиска ребрата,
да не се разтворят в гребен.
Не разресвай плитката -
до целомъдрие,
до идея фикс си стягай!
Постигнеш ли целостта си,
едва тогава ще ти поникнат мъдреците.
И повече никога да не отваряш...
Сама избра такова пристигане.
Твое си е, преди всички взе го
от сергията с дините на гарата,
откъдето се изтърколи корема на майка ти.
Нали я изврънка да ти го отстъпи за малко,
За да се издълбаеш в правилна сфера
и да почнеш всичко отначало.
Релсите се гърчат в контракции.
Новороденото вече е при сергията на гарата,
сега иди му разправяй,
че не се плюят семките на динята...
Няма коментари:
Публикуване на коментар