Иван Теофилов с Ачо Джандема

Иван Теофилов

Ачо Джендема

РИБНИТЕ ХАЛИ В АТИНА

Из бодрите пазарски кривини
с дюкянчета с рекламна изповедност,
край многоцветни, пъплещи тълпи,
където царстват източните нрави,
са те - една търговска катедрала
с атавистичен резонанс... И хлътваш, и кънтиш
из огласения й корпус, разведрен
от белите фаянсови тезгяси,
лъщящи с хлъзгави или бездвижни
             лилаволюспести,
             пихтиестозелени,
             и чернослузести,
             и воденистобели 
чудати същества в бездеен плен; 
с хриле и пипала, с очи и челюсти, 
създадени за съвършено друг - по-необвързан 
и по-искрен свят! Сега наподобяват 
една от сцените подир потопа 
(миг от бездънната невинност на морето). 
Но всичко туй е най-обикновено 
тържище - илюзорен диамант, 
зашеметяващ с отраженията си, играещи 
със своите светлинни арабески 
върху фаянсовите сводове... И всяко 
вмешателство на алегории е тук излишно.

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ФЛОРЕНЦИЯ

Терасите от кипариси! Светлината -
с цветистата омайност на пейзажа!
И втурва се, и грабва паметта
картинната природа на Флоренция,
позиращите паметници, вехтата
и слънчева околност... Сам се врязваш
във златно достолепие, почти
докосваш римската десница на Вергилий.
Пъстреещият здрач на катедралите
с припламващи дълбоки стенописи
и суетенето, тъй мимолетно
(като открадване на пламъче на свещ),
те водят из разказаната дивност
на Ада и Чистилището... Да, страхът
е минало и съвършен е тоя страх -
самотен и достъпен - и чудесен!
Бълбукане на слънце из дворовете
и изгрев на овален ярък мрамор,
наподобяващ мускул или жест,
аркади в светлината на деня,
сънливи и обтегнати мостове
в божествената изтощена вечност...
Как тежко е умът да надделее
във прозорливото си лоно тези думи:
"... на попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест..."



https://www.youtube.com/watch?v=QkcmLCdlKxU