БОРИС РОКАНОВ: ВЕЛИКДЕН В ПАРИЖ

ВЕЛИКДЕН В ПАРИЖ

Мадам Жотем облече бяла роза и сложи лак със цвят на керемида,
мадам Жотем я няма вече, стана мъничко врабче в премяната на самодива
и се изгуби някъкъде сред юли.
Тя е мека, тресната и морна, любовно трътлеста, омайна и тръпчива,
разклатена, изклатена, натискана, настискана и месена, това е тя, това е тя, това е.
Изплюта и разплута – мадам Жотем я няма вече.
Тя живее на десет преки от отвъдното и си купува хляб от Ада.
Обичам старата Жотем,
която пиеше кафето си в Латинския и говореше в най-прости изречения,
която се надуваше като балон през 20-те на миналия век, а днес избухва с топовете
на нежната Бастилия.
Мадам Жотем, която хвана влак от каменната ера и пропусна първата ни среща, защото се прехласна по хунските пълчища на Атила.
Мадам Жотем, която викаше със страст и преклонение:
„Ура! Ура! По пет на нож!”
... обичам ...Райна ... като ... мед ...
и щерките, на старата Жотем обичам.
Обичам много мъничката Курва, обичам страшно Проститутка, обичам и близначките Развратна и Перверзна, обичам Нимфоманка, обичам Бубето и Мира
с патоса на потайни пеперуди.
Обичам Райна като мед,
подобно меки сливи, подобно протяжни ябълки
напечени със захар и канела,
Райна и Жотем и мед
с орехи обичам...
Обичам и овощните градини на старата Жотем.
Обичам прасковата на дукеса Валентина дьо Милан и двете й черешки - също
и крушите на Ана дьо Божьо, на Маргарит д’Ангоулем, на Бланш дьо Кастил
и вишните на Жана от Навара и пъпешите на Ана Мария Луиза д’Орлеан
и дините на Маргарита д’Анжу и Луиза дьо Савой
и изрусената къпина на Лаура дьо Нове обичам,
и всичкото докрая на Матилда Френска,
а на мадам Берт от Бретан само тъмния подкастрен храст обичам,
...в незнайни часове и доби, когато пада като плюшена завеса мрака...
шоколадовите пръчици по моста Мирабо обичам
и разкашканите мушмули при Риволи
и курдисаните като часовници мекици от Люксембургската градина.
Обичам още Райна като мед.

О, има други, мраморни мекици по-могъщи от сливата на старата Жотем,
които днес поклащат тежки си думи по целия Пигал и се катерят бавно и полека по стълбите на Монмартър и на Монпарнас,
където аз се вдъхновявам, вдъхновявам и започвам, и приключвам
със скоростта на звуците и светлината
и така нататък,
и започвам да заеквам, да заеквам, да заеквам,
да обичам Райна като мед
подобно на прокурвените секретарки от Марсилия, на изрусените матрьошки от Египет
опряли гъз в нищото,
на гейовете-лелки от „Маре’”, които търсеха и търсят още
прашинките върху дюкана ми
и се възторгват и възторгват и възторгват от нещата, които под прашинките висят
със страшна сила
и още нещо, както казва Лили Иванова,
а Джим Морисън на Пер Лашез ми каза, че :
...в краката на Боби Роканов прикляка като куче тротоара и ...
Наздраве Джими!

...гейчета и педераси – хора с ангелски сърца

Почвам и приключвам
със ориза в деколтето на китайките,
със увисналите ананаси на мулатките от Конго,
където барабаните на Линзей още бият, още бият, още бият: бумбулей-бумбулей-бум.
А нощем твърдите яйца на децата на България в ритъма на Линзей бият, бият, бият, бият
тазобедрените стави на шоколадовата кратка Африка,
и прославят Бога Кур с ритуален танц.
Какъв прекрасен е тазгодишният Великден сред парижките маанета.
… едни такива, прекрасни запетайки, тирета, многоточия и питанки, и удивителни,
и толкоз...
а после
щрак.

Стихотворението е написано през месеците април и май 2011 година в Париж, и е прочетено пред гроба на Гийом Аполинер на 24 май същата година

Kleenex - 'Beri Beri' + 'Nice' (1978)