Да говорим сега за това
не му е времето и мястото
кара й се той
докато тичат разперили ръце
като хвърчила с дрехите над главите
не може ли някой друг път
когато не вали дъжд и….не, не може
казва му тя
и очите й стават толкова големи
че вече е невъзможно да се чете по устните
тогава на него не му остава друг избор
освен да се приготви да слуша
над дългото кафе в близката сладкарница
да оближе цигарата си и да я запали
да гледа как тя оплита тънките си пръсти
и изпуква
с тях
капките навън да се избистрят постепенно
да заприличват на стафиди
от слънцето
и докато тя разказва
това което той отдавна знае
да му се прииска да я люби
с коса провесена надолу
да свършва два пъти върху гърба й
да я гледа
с най-непоносимата жестокост
на мига
защото знае
навън локвите като огледала
ще се чупят под краката им
дрехите ще са застанали отново чинно
по местата си
и на него внезапно ще му се прииска
да я пази
от разгневената тълпа
Краят на играта
Когато те прегърна и заспя
сънувам
непознати мъже
с огромни силни ръцe
толкова силни
че могат да ходят на тях
без да се препъват
заслушани
в звука на падащите камъни
пръстите им са дълги като корени
жените им - широколистни
и с тях прикриват
слабините си
Хранилищата на езика
След литературното четене
в кръчмата на по бира
на съседната маса една жена
с коса
като страниците на прашна книга
чете менюто
на глас
Другата жена до нея –
гладна и жадна
за четеното
е подредила ръцете си
като сребърни прибори
върху масата
Китките й са тънки –
ножа за хляб
до ножа за хартия
Изговарят се лесно
звънко
Сервитьорката не ги забелязва
посетителите само вкусват гласовете им
крехките имена на ястията
се учленяват бавно
хранят въздуха
не се преглъщат думите
не се превръщат
в лесносмилаеми безвкусни
текстове
Неделя
Когато го помоли да я научи да кара колело
той я заведе на виенското
беше облечена неподходящо но се справи
учудващо добре дори не трепна
когато след това я бутна на земята
и ожули
коляното й с нокти
Оставиха я да тече така
предумишлена пътечка кръв
по пода на сладкарницата
край пяната на капучиното
и дните
да лепне в роклята й -
захарен памук
големи бели облаци
в устата й
+++
Брасаи е бил приятел на Милър,
знаеш ли? - казва го за да намери
пресечна точка между снимките си
и моите стихове. Неуспешно.
Милър не пише стихове а той
поднася към устата си парченце мургав
малцов хляб
и разговорът спира.
Всички следващи опити
се пръсват по пода като скъп
строшен съд
следобед
гледаме неми филми той
се смее приобщаващо а аз съм тиха
кара ме да говоря като разтваря
устните ми със език
+++
Събота, почивният ден
забравили са ме затворена
в кутията за игли
чувам как прозорците отвън
тракат
а вятърът безмълвно размърдва
клавишите на пианото
в дъното
виждам майка ми -
много малка
на шията й виси мъничко ключе
и шие
+++
Обича да пътува без значение как
самолет или кораб
лодка или сал
склонява даже
и с влакче на ужасите но извън
туристическия сезон
винаги се връща пълна
с картички и снимки
на сецесионни залези
чужди мъже
и гробища
Ех, Марица Колчева ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар