Борис Роканов: ТОГАВА ПОД БРЕЗИТЕ

http://www.youtube.com/watch?v=8K6y_CyOzHE&feature=related

ТОГАВА ПОД БРЕЗИТЕ


Тъй като вредата тежка вече стори,
или го умъртви, или го облекчи!
Н. Ф. де Моратин


Какъв листопад се случи
при първото ни неразбиране.
Листата бяха спокойни върху твоята коса -
не казвам, че красяха лицето ти,
не казвам, че жълтото не ти отива.

Когато си сама, се открояваш,
когато с бавни стъпки във навалицата слизаш,
ме караш разноглед да бъда
и някъде далече се изгубваш,
навалицата бързо те помита,
както метачка - улица след листопада.

Ето че се връщам на деня,
който беше ден на листопада,

взех и я поканих вкъщи,
а тя пък взе и ми отказа,
постояхме.

Аз ли трябва да си ходя?
Той ли трябва да си тръгне?

Тя ли трябва да си ходи?
Аз ли трябва да си тръгна?

Или: Нека той да си отиде,
тя пък нека да остане.

Или: Нека тя да си отиде,
ти си остани със здраве.

След месец,
след два
снега ни потрупа,
станахме хълмчета бели,
бяхме еднакви на ръст
и само ние си знаехме
кое хълмче е женско
и кое хълмче е мъжко.

После пролетта ни намери в прогизнали ризи,
чакащи знак да си ходим,
забравени от дом и семейство.

Не се ли безкрайно проточи -
си мислех и чаках да тръгне.

Не се ли безкрайно проточи -
си мисли и чака да тръгна.

...или ме умъртви, или ме облекчи.