Великолепно стихотворение за родопските помаци, за Никола Вапцаров, за Т. Марков и за Весела с тъжния поглед, или порно в Сульовска

Rose McGowan photographed by Ellen von Unwerth

И градът си събува без свян панталоните...
Трите месеца свършиха. Няма път за към село.                                       Из „Балада за момичето от село”,Тодор Чонов

Няма! Наебаха ни и сега ни е срам да се върнем!
                               Писмо на Тодор Чонов до мен по повод горното
                               стихотворението

Ти така се учудваш, сякаш не знаеш какво е да те натеглят.
Никога ли не си си изпускал сапуна в банята?

Друго писмо на Тодор Чонов до мен по повод
„Балада за момичето от село”

„Майко,
Фернандел[*] убит!
Фернандел
зарит в земята!
Фернандел
го няма днес!
Фернандел
лежи в полята
пред стените
на Мадрид.”

Тома Марков, при представяне на негова книга в
пловдивски клуб, когато реши да цитира Вапцаров

„Той бе толкова добър,
те защо ми го убиха?”

Никола Вапцаров

„Аз го мислех за лесбийка, тя се оказа – педераст!”

Юлиан Папазян, фронтмен на „Читалня №1”

„Кажи ми сестро, де е Караджата?” ето на - и сега настръхнах."

Някакъв анонимен пич от форумите в интернет размечтал се за тройка

Люпят порно като семки помаците от село Джурково,
най-после цивилизацията дойде с кабеларките в Сульовска[**],
„много му е мек на негъра от телевизора, това да го държиш и да го вкарваш – не е работа,
силикон е братче”, приказва си помакът и свисти в гората, докато коси ливадите
и с три овце спасява своето Айше и своя свят от кризата.
Накрая козата го отнася, дашното магаре или леля Лейла Милионерката
(в случая Лейла е милионерка от тежък сексуален труд или по-точно,
от производство на свирки) –
в обора на Мехмед лихваря, познат във обществото като Митю Бабата, –
в обора – публичния дом на махала Надежда (някакъв зевзек така е кръстил Сульовска) –
природа, къщи, камък, красота.
По времето на манатарката
леля Лейла излиза заедно с гъбата в гората
по околните бърчинки[***].
Помаци, цигани и турци с найлонови торбички с гъби чакат
леля Милионерката да цъфне като майска роза,
понесла раница и петлитрова бутилка с вода,
тоест банята си носи с нея,
явно е работила в Гърция, или в някоя друга цивилизована страна,
и вече знае, че без баня секс не става,
гледала е нещо там,
баба, дядо или внуче.

Селата нямат история (Шпенглер), там има само похотливи добичета,
селските анклави пъшкат като натоварени със похот сливи,
като опустошени ябълки и гневни круши, като четирите страни, наречени посоки;
като изсипани в боклука
гневни Коледи,
олющени Природи,
изтърбушени Морета,
природа, къщи, камък, красота.

Весела със тъжните очи още плаче за Италия,
за онези осем дълги и празни години в миланските весели стаи,
и за чувалите тежки оргазми, които забрави да си донесе в Пловдив.
Остана много бедна на оргазми бедната Весела с тъжния поглед.

Вапцаров, работникът-поет се мъчи да си спомни филма,
където той и Грета се целуват.
Какво се случи след това?
Къде заведе актрисата с колата?
Какво й сложи в топлата ръка?
С какво довърши любимият на Грета Джон[****]?
С кама или с цвете?
На тези сакрални въпроси, отговорите са:
А. Целуна и подхвана за гъза
Б. На два километра извън града
В. Пенис
Г. С кама

Ето, по този начин завършва стихотворението, с кама.
И със цветето на къдравата Гретхен.

[*] Френски комик

[**] Махала на Джурково

[***] Хълмчета

[****] Лирични герои на Никола Вапцаров от стихотворението „Кино

Asia Argento