ПЕСНИТЕ на Езра Паунд (2)

1965

ПЕСЕН ВТОРА

Проклет да съм, Робърт Браунинг,
само един „Сордело“ може да има.
Но Сордело? Моят Сордело?
Lo Sordels si fo di Mantovana.
Со-шу размъти пяна по повърхноста на морето.
Тюлен лудува в белокълбести пръски по скалите,
Лъскава глава, дъщеря на Лир,
очи като от Пикасо
Под черна гугла, гъвкавата дъщеря на Океан;
И вълната се излива в браздите на плажа:
„Елеанор, ελεναυς и ελεπτολις !“
И горкият Омир сляп, сляп, като прилеп,
С добър слух, слух за многошумието на морето, в шепота на старците:
„Остави я да се върне при корабите,
Да се върне сред гръцки лица, да не вземе зло да ни сполети,
Зло и по-голямо зло, и проклятие да не прокълне наште деца,
Походка, да, с божествена походка
И с лице на богиня
и с глас сякаш дъщеря на Схеней
И гибел върви с всяка нейна крачка,
Остави я да се върне при корабите,
да се върне сред гръцки гласове.“
И лей поток покрай плажа, Тиро,
Усукани ръцете на морския бог,
Жилави мускули от вода, сграбчили я, в струйна клопка,
И синьо-сивото стъкло на вълната над тях като шатър,
Ослепителна синева на водата, студена стихия, тесен обръч.
Тих пясък потъмнял от пек,
Чайките отварят крила,
поклъвват между пера на верев;
Бекаси дошли за редовната си баня,
изпъват широко стави,
Простират мокри крила в омара,
А край остров Хиос,
вляво от пътя за Наксос,
Корабовидна скала изцяло обрасла,
водорасли облепили ръбовете,
И жар виненочервена сияе в плитчините,
сноп лъчи играят като в огледало.

Корабът пусна котва в Хиос,
спряхме за питейна вода,
И покрай вира в скалите момче замаяно със сладко вино,
„До Наксос? Да, ша те закараме до Наксос,
Айде скачай юначаго.“ „Не е оттук пътя!“
„Оттука, ле, оттука е пътя към Наксос.“
И аз рекох: „Това е почтен кораб.“
И бивш каторжник от Италия
ме блъсна в предните щагове,
(Търсен за убийство в Тускания)
И всичките двайсет срещу мене,
Обезумели за шепа робски пари.
И изведоха кораба от Хиос
И отклонихме се от курса...
И момчето дойде на себе си, отново врява,
И отправи поглед над перило,
гледа на изток, гледа пътя за Наксос.
Божа хитрост тогава, божа магия:
Водовъртеж, а корабът непоклатим,
По греблата бръшлян, царю Пентей,
грозде, не от семе родено, а от морска пяна,
Отвора на палубата бръшлян затисна.
Аз, Акет, наистина бях там,
и богът беше до мене,
Водата се цепи под кила,
Огромни вълни се удрят отзад напред,
дирята от пяна вместо от кърмата от носа,
И лозини пълзят по планшира, дърво в лоза се превръща,
И едри ластари наместо въжета,
листа заключват веслата,
Тежък ствол наместо дръжки,
И от нищото, дъх,
топъл дъх ми погали петите,
Зверове като трепет на сенки в стъкло,
невидим замах на опашка.
Мъркане на рис, зверове, с мирис на пирен,
наместо корабен лъх на смола,
Животинско душене и меки лапи по палуба,
проблясват очи в черния въздух.
Небето надвиснало, сухо, не вилнее,
Животинско душене и меки лапи по палуба,
коляното ми козина отърква,
Шумолят въздушни очертания,
сухи облици в ефира (aether).
И корабът сякаш вдигнат кил на строежни греди,
провеснат като вол на ковашки ремък,
Ребра запрени здраво в стапел,
грозд грозде по щифт и въже,
козина дава форма на въздух.
Безжизнен полъх придобива мускул,
тънка ловкост на пантери,
Ягуари душат на борда лози филизи,
На люка отпреде дебнат пантери,
А морето наоколо дълбокосиньо,
в сянка ръждиво-зелено,
И Лией тогава: „Отсега, Акет, моите олтари,
Без страх от робия,
без страх от хищна котка,
Пазени от моите рисове,
с грозде хранени леопарди,
Тамян е моето благоухание,
лозите растат в моя чест.“

Гладка сега водата във веригите на рула,
Черна муцуна на морска свиня,
където преди бе Ликабант,
люспи покриват гребците.
И аз почитам бога.
Видях каквото видях.
Когато доведоха момчето, аз казах:
„Има нещо божествено у него,
но кое божество не зная.“
И ме хвърлиха в щаговете.
Видях каквото видях:
лицето на Медон като лице на риба,
Ръцете смалени на перки. А вий, Пентей,
По-добре слушайте Тирезий, и Кадъм,
че инак късметът ще ви избяга.
Люспи покриват слабините,
рис мърка над морска шир...
И година след това,
сред винен морски цъфтеж бледа,
Ако се наведеш от скалата,
корал лице под багрена вълна,
под водно вълнение розобледност,
Илитирия, на атола хубава Дафнa,
Плуващи ръце превърнати в клони,
Кой знае коя година,
от коя тайфа тритони в бяг,
Загладени вежди, видени, и полу-видени,
сега са костна неподвижност.

И Со-шу размъти пяна в морето, Со-шу също,
използва месечината за прът...
Гъвкава се обръща водата,
сухожилията на Посейдон,
Тъмна синева и кристал,
стена от стъкло над Тиро,
Тесен обръч, подвижност,
блясък стихия от морска връв,
Сетне тиха вода,
тиха в беж пясък,
Морски птици протягат крила,
пляскат в кухини на скала и пясък
Оттек вода под дюнен гребен;
Отлив в бързей стъклоискрен под лъчите,
Хесперида бледна,
Сив върха на вълната,
вълната, цвят на пукнато грозде,

Маслина сива наблизо,
надалече, дим сив в улей скала,
На рибояд крилата като розова сьомга
хвърлят сива водна сянка,
Кулата като едноока гъска
източва шия над клони маслини,

И чули сме как фавните Протей гълчат
сред мирис на сено под листак маслини,
И с фавните жаби се надпяват
в полуздрача.
И...

Превод: Олга Николова  

Eva Green
by Brigitte Lacombe