Man Ray, Mannequin de l'exposition Surrealist, 1938. |
Helmut Newton, In My Apartment, Paris |
Онази сила, дето през зелен фитил извлича цветето,
влече и моята зелена възраст; дето пръсва корените,и мене също разрушава.
И аз не мога да разкажа на приведената роза,
че зимата и мойта младост е превила.
Онази сила, дето през скалите влагата извлича,
влече и мойта кръв червена; дето пресушава струите,
превръща моите на восък.
И аз не мога да разкажа на туптящите си вени
как същата уста и ручея изсмуква.
Онази длан, дето завъртва в бистри вирове водата,
раздвижва и тресавищата; дето връзва вятъра,
и моя бял саван разпъва.
И аз не мога да разкажа на обесения клетник
как във варницата клокочи моя глина.
В самия извор времето е впило жадните си устни;
тече и се съсирва любовта, ала кръвта пролята
ще уталожи раните й.
И аз не мога да разкажа на вилнеещия вятър
как времето с небе звездите е обвило,
И аз не мога да разкажа на заровения влюбен
как и по моята постеля е полазил червеят.
превод: Александър Шурбанов
Arthur F Kales,curves,1920 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар