ПЕСНИТЕ на Езра Паунд (3)

Mary Pickford

ПЕСЕН ТРЕТА

Седнах на стълбите пред Догана
Понеже гондолите бяха много скъпи, тази година,
И нямаше ги „онези девойки“, имаше едно лице,
И на двайсетина метра, от Бученторо, някой извиваше „Stretti“,
И арките осветени, тази година, в Палацо Морозини,
И имаше, или може да е имало, пауни в къщата на Кора.
Богове витаят из синевата,
Бодри богове, тоскански, от време преди роса за пръв път да е паднала.
Светли: като ранно утро, преди още роса за пръв път да е оросила.
Паниски, и в дъбравата, дриади,
И в ябълките овошки, мелиди,
Из цялата гора, и в листата гласове сборуват,
Шепнат, и облаци над езерото се превиват,
И по тях богове има,
И във водата, като бадем бели плувкини,
Трепти сребрена водата по зърната на гърдите,
както отбелязал Поджо.
Зелени вени в тюркоаза,
Или, сивите стъпала водят под кедрите.

Моят Сид спря коня пред Бургос,
Пред портата с резба между двете кули,
Хлопа с копието да му отворят, и детето излиза,
Una niña de nueve años,
В тесния пасаж отгоре, между двете кули,
Чете му заповед на краля, voce tinnula:
Никой да не говори с Руй Диас, ни да го храни, ни да му помага,
Който престъпи сърцето му изтръгнато, на острие забучено на показ,
И двете му очи извадени, и всичките му имоти да се изземат,
„И тука, Мой Сид, виж печатите,
Големия печат и всичко написано.“
И той идеше от Бивар, Мой Сид,
Дето ястреби не останали по стойките,
Ни дрехи не останали в раклите,
И остави сандъка при Ракел и Видас,
Сандъка пълен с пясък, в заложната къща,
Та да може да плати на дружината (menie);
Проби си пътя до Валенсия.
Инес да Кастро убита, и стена
на места се рони, на места боята стои.
Скръбна разруха, пигмент се лющи от камък,
Или хоросан се лющи, стената - фреска от Мантеня.
Дрипи от коприна, „Nec Spe Nec Metu“.

Превод: Олга Николова





END OF THE PART
by Annie Leibovitz