Припомних
си,
когато
къщата врати затвори,
свещите
започнаха да се огъват,
а
една от тях притихна във краката
като
слънчево далечно куче –
на
колко си години
Възрастта
ми е еднаква със звездите,
а
дъхът ми колкото една земя е тежък –
на
колко си години
Пипам
прозорците – дано да свършат,
стъклата
– повече стъкла да бъдат,
а
въздухът дано е повече от въздух
На
колко си години с вечността ми,
на
колко си години с моя дълъг космос,
на
колко е движението оценено –
поезийо,
нали
си птица и се движиш
 |
| варненки,1901 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар