Тръгваше
си много дълго време.
Беше
омагьосана, беше разпиляна като вятъра.
Тя
има зрение на нощна лампа.
О,
фар, о, фар, о, фар блуждаещ –
суетност,
суета навсякъде.
Къде
е къщата, потънала във прах?
Къде
е лампата във паяжини –
каква
прекрасна булка –
или
съвсем случайно, без да ви познавам, ще кажа: Добър ден.
И
ще попитам: Дали и днес
слънцето
за вас не е изгряло?
Няма коментари:
Публикуване на коментар