 |
| Владимир Маяковский, 1924 г. Александр Родченко |
Барабанът на войната гърми и гърми.
Зове желязо в живи да втикат.
И роб след роб
от всички земи
биват хвърлени върху щика.
За какво?
Земята съблечена
от глад тресе се.
Напариха човечеството в кървава баня
само за туй
нам кой си
и нам къде си
да докопа Албания.
Удар след удар валят,
вкопчиха се злото и позора
само за туй
нечий флот отвъд
да минава без налог Босфора.
Скоро
светът
ще остане без здраво ребро.
И без душа –
разпната с безсрамие,
само за туй
някой
за свое добро
да заграби Месопотамия.
В чие име
ботушът жесток
тъпче земята, която гори?
Кой стои над небето на боя –
Свобода?
Бог?
Пари?
Кога ще се вдигнеш ти, гладен и бос,
умиращ в битки нечувани?
Кога ще им хвърлиш своя въпрос:
Защо воюваме?
Няма коментари:
Публикуване на коментар