 |
| Ана Ахматова |
+++
И когато се проклехме двама
в накалената до бяло страст,
още не разбирахме, че няма
свят - широк за двама като нас,
че измъчва яростният спомен,
че не знаят силите покой
и витае в нощите бездомен
вопълът: къде си, мили мой?
А когато задими отново
син тамян и хорът проечи,
вглеждат се в душата ми сурово
твойте неизбежни две очи.
1909
 |
| Brigitte Helm, 1920s |
Няма коментари:
Публикуване на коментар