Деян Енев: МОМИЧЕ НА ПОВИКВАНЕ

Anjelica Huston (Crimes and Misdemeanors, 1989)

Беше средата на лятото. Аз скучаех. Жената и децата бяха на село. Навън валеше денонощно като в тъпа естрадна песен. Един ден към три следобед най — сетне се реших. Запалих си цигара и набрах номера на един клуб за компаньонки. Оттатък се обади меко като кадифе гласче.

— Какво предлагате? — попитах аз с такъв преситен глас, сякаш бях цар Соломон.

Момиченцето веднага си издекламира урока — стандартна, нестандартна, френска, еротичен масаж. За един час — четирсет лева, за половин час -трийсет. Транспортът — отделно.

Парите ги имах, тъкмо си бях взел учителската заплата. Бързо изчислих, че цялата заплата ще ми стигне точно за два часа и половина стандартна любов. Но аз пък нямаше да се правя на бик, нали така?

— Ами добре — казах. — Ще поръчам момиче за един час. Само да не ми изпратите някоя кобила.

— При нас момичетата са супер, господине — каза напълно сериозно кадифеното гласче. — Бъдете спокоен. Поръчката ви е приета.

Опитах се да бъда спокоен. Сипах си ракия и зачаках.

Точно в уречения час на вратата се звънна. Аз гаврътнах чашата и скочих да отворя. Край на скуката. Купонът започваше. Иху! През антрето в стаята влетя едно момиче с жълт дъждобран. То свали дъждобрана, наведе глава и започна да изтръсква косата си. Беше с бюстие и гладкото му златисто коремче пулсираше като коремчето на пчела. Задничето му беше голямо колкото пъпешче. Ха да те видим сега, цар Соломоне!

Момичето се обърна с лице към мен. Аз замръзнах и преглътнах тъй, сякаш бях налапал цяла шепа бръснарски ножчета. Пред мен стоеше Мая, Мая от моя XIб, №15 в дневника. Имах честта да преподавам на този клас по литература цели три години, а в добавка им бях и класен ръководител. Само преди месец и нещо присъствах на абитуриентския им бал.

— Здравей, Мая — казах.

Погледът на момичето беше пуст като разкопана улица в три през нощта.

— Аз не се казвам Мая — отвърна то. —

Името ми е Кити. Трябва да ми дадеш парите предварително.

Audrey Tautou

КАЗАБЛАНКА

Тяхната къщичка беше последната в квартала. За година — две наоколо израснаха десетки многоетажни жилищни блокове, които нощем светеха като презокеански кораби. Само едноетажната къщичка на господин и госпожа Сарафови разваляше гледката.

Господин и госпожа Сарафови бяха много възрастни. Когато тръгнеха да се разхождат вдървено привечер с миши стъпчици между паркираните по тротоарите коли, приличаха на изрязани с ножица от някоя стара пожълтяла фотография с пречупени краища и напукан гланц. Предприемачите с нетърпение ги чакаха да умрат, защото се знаеше, че двамата нямат наследници. А на мястото на къщичката за месеци можеше да изникне още един многоетажен блок. Но господин и госпожа Сарафови не умираха. Ден след ден те излизаха на разходка, сплели прозрачните си като крилца на водни кончета ръце, тя разперила над главата си едно ефирно чадърче, а той с черни, лъснати като повърхността на роял островърхи обувки, подковани с налчета.

Говореше се, че двамата се запознали като гимназисти на една от първите прожекции на филма „Казабланка“ преди един милион години. Оттогава те били гледали този филм стотици пъти. Влюбените от махалата използваха това име като парола, за да намират всеки път безотказен подслон в дома им.

Една сутрин откриха господин и госпожа Сарафови предали Богу дух. Били овързани с тиксо от глава до пети и малките им прозрачни тела приличали на две заспали в росата водни кончета. Откараха ги без много шум с очукания и боядисан в черно погребален „ЖУК“ на общината. Още на другия ден един булдозер срина къщичката.

Сега на това място се издига огромен увеселителен комплекс с гръмкото име „Казабланка“. Името е изписано с внушителни кървавочервени неонови букви на фасадата. Буквите пулсират в нощта като сърца. Всяка вечер от скъпите лимузини тук се изсипват заливащи се в смях двойки, които потъват зад блестящата като люк на космически кораб сребриста врата. Жените задължително носят в ръцете си малки ефирни чадърчета, а мъжете са с черни, лъснати като повърхността на роял обувки. Казват, че най-скъпото развлечение вътре била прожекцията на филма „Казабланка“. Въртели го нонстоп в някаква суперлуксозна камерна зала само за избрани клиенти.

Anouk Aimée