НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: ТРЕПЕТ

Бурята отмина с вид на горда непозната
с мълнии в очите и остави моя трепет.
При подобна среща даже откъм гръб обиквам!
Слънцето поглежда стадото от слънчогледи
накъде отива и отива при овчаря
да узнай посоката на неговото стадо...
Маранята от пчели жужи над цветовете
като разроил се кошер в толкова дворове
и приличат махалите селски на пчелини...
Аз отивам да се срещна с някоя позната
и дано тя с меден глас ми подслади живота,
в който младенците са новородени старци!

Roman Polanski watching Mia Farrow



В ГОРАТА ИМА НЯКОЙ




В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Окапят ли наесен листите - говори нервно горският, -
веднага ще го хвана: той е изгорил дърво навярно!
А засега не смейте, дъщери, да скитате, опасно е.
В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Това ще е нещастен иманяр - говори кротко шишкото, -
ще си излезе, щом магията е развалила златото!
А засега не смейте, дъщери, да скитате, опасно е.
В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Допускам, че е полудял - говори умно лекарят, -
попадне ли в ръцете на науката - оправен е!
А засега не смейте, дъщери, да скитате, опасно е.
В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Умрял е някога във Индия - говори странно врачката, -
жена му изгорили с него, чака я да оживее!
А засега не смейте да се смейте, дъщери, опасно е.