 |
| Георги Белев |
ЕДНОВРЕМЕННАТА СМЪРТ НА САЛОМЕ И ЙОАН КРЪСТИТЕЛЯ В ЕДНА СОФИЙСКА ЧЕРКВА
С детинска кръвожадност дебна дълго
смирената глава върху подноса,
захлопнала клепачи да не гледа
как тялото без нея запълзява
и ми показва раболепно среза -
две-три тръбички, локвичка отдолу...
Дори от мен си по-надменен! - шепне
плешива Саломе и вдига нокът -
изпъват плешки женствените стражи,
на шията ми пилешкият хрусък
ме унижава кратко изпод ножа.
На педя от праха се вижда друго.
плешива Саломе и вдига нокът -
изпъват плешки женствените стражи,
на шията ми пилешкият хрусък
ме унижава кратко изпод ножа.
На педя от праха се вижда друго.
Далеко тялото ми - ходи, сяда,
сред разни телеса се вмества скромно,
пресреща с обло всякакви юмруци,
та ударите го обтичат леки,
по-леки от милувки на девица.
А как поднася врат - стакан нащърбен!
сред разни телеса се вмества скромно,
пресреща с обло всякакви юмруци,
та ударите го обтичат леки,
по-леки от милувки на девица.
А как поднася врат - стакан нащърбен!
И как отпиват жадни присмехулци,
очи и ноздри целите, и похот...
Как вдъхват в сладостна погнуса
възтопъл мирис право из сърцето.
А пръстите им слепя и се тегли
застиващо тесто в ръждиви нишки.
очи и ноздри целите, и похот...
Как вдъхват в сладостна погнуса
възтопъл мирис право из сърцето.
А пръстите им слепя и се тегли
застиващо тесто в ръждиви нишки.
Главата ми виновно се изронва
от фреската, към тялото подскоква.
И изведнъж Кръстителя проглежда,
и той, и Саломе предсмъртно викват -
невинност и жестокост се преливат
в мухлясващи петна върху стената.
от фреската, към тялото подскоква.
И изведнъж Кръстителя проглежда,
и той, и Саломе предсмъртно викват -
невинност и жестокост се преливат
в мухлясващи петна върху стената.
 |
| Edouard Plongeon |
Няма коментари:
Публикуване на коментар