Федерико Гарсия Лорка: БАЛАДА ЗА МОРСКАТА ВОДА

Lillian Hellman

Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.

- Какво продаваш, моме тъжна,
с гърдите голи и злочести?
- Продавам аз, сеньор, водата
на морето.

- Какво ми носиш, момко черен,
примесено с кръвта ти буйна?
- Сеньоре, нося аз водата
на морето.

- Кажи ми, сълзите солени
отгде извират, мила мамо?
- Аз плача със водата
на морето.

- Сърце, а тая нетърпима
горчивина къде се ражда?
- Безкрай горчива е водата
на морето.

Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.

Превод от испански: Александър Муратов, Атанас Далчев

Jean Seberg

Касида за тъмните гълъби

На Клаудио Гийен Сред клоните на лавъра видях два тъмни гълъба. Единият бе слънцето, а другият – луната. „Съседи мои, казах аз, где гробът ми остава?” „В моята диря” – слънцето рече. „На глътката ми” – луната продума. И аз, който вървях, вървях до кръст вкопан в земята, видях орлици две от сняг и девойка гола. Едната беше другата и никоя девойката. „Орлици мои, казах аз, где гробът ми остава” „В моята диря” – слънцето рече. „На глътката ми” – луната продума. Сред клоните на лавъра видях два голи гълъба. Единият бе другият и двата бяха никой. Превод от испански: Живка Балтаджиева

Jim Morrison

Газела за нечаканата любов

За мен дъхът на твойто лоно,
дъх на магнолия сумрачна.
За никой друг такава жертва –
като колибри любовта ти
между зъбите затрептяло.

Хиляди кончета персийски
върху челото твое лунно бълнуваха
четири нощи, докато талията твоя,
топяща снегове, обяздвах.

Сред кости и жасмин
растеше отмалата на твоя поглед.
Да ти даря, в гръдта си дирех
онези мраморни скрижали, които казват: вечно,
вечно; да бъде вечната градина
на моите предсмъртни мъки телцето твое,
мимолетно, кръвта ти – в мойте устни топла
и с твойте устни помрачени, смъртта ми
нека да ме вземе.

Превод от испански: Живка Балтаджиева

Samuel Beckett

IN MEMORIAM

Мила тополо,
мила тополо,
ти си цяла
от злато.
Вчера трептеше зелена,
лудо зелена
като на приказни птици
перата.
Днес повалена
лежиш под небето горещо,
както аз под небето
на мисълта си червена.
Благоуханието омайно
и нежно на ствола
пак ще спохожда сърцето
смирено.
Груба прамайко
на лъките зелени!
Ето ни двама
с теб позлатени!

Превод от испански: Александър Муратов, Атанас Далчев

Anna Paquin