Блез Сандрар: Из „Проза за Трансибирския експрес и малката французойка Жана“ и други стихотворения

Carole Lombard

***

Ще дойде ден
и цялата модерна техника не ще ни е достатъчна
Всяко прекосяване на океана
струва цял милион на избирателите
а със самолет и с дирижабъл десет милиона
Кабелите под водата моята кабина лукс и тежката индустрия
поглъщат всичките пари
А тази изумителна деятелност поражда гордостта ни
Машините не са достатъчни
Фалит
Върху торището си Йов разтрива своето лице
с електрическия уред за масаж
Да си умреш от смях

из книгата “Попътни страници”, 1924

превод: Иван Бориславов

Cate Blanchett

Заглавия

Форми пот коси
Скокът за да си
Оголен
Първото стихотворение без никакви метафори
Без нови
образи
ала с нов дух
Злополуките на всичките феерии
400 отворени прозореца
Витло от скъпоценни камъни от панаири и от менструации
Хилав конус
Да се преместиш пълзешком
в дълбачките
През небесния акордеон и през гласа на телескопа
Когато вестникът с най-тлъстото заглавие
ще шупне изведнъж
като затворена сред четири стени светкавица

Юли 1914

из книгата “19 еластични стихотворения”, 1919
превод: Иван Бориславов

Anthony Quinn and Anna Karina

Марк Шагал

Той спи

Събужда се

Внезапно почва да рисува

Той грабва една черква и рисува с една черква

Той грабва една крава и рисува с една крава

С една сардела

Рисува с черепи, ръце, ножове

Рисува с жилите на вола

Със всички скверни болки на еврейските паланки

Раздрани от любовна похот в дълбините на Русия

За Франция

Без жажда и сърце

Рисува той с крака

Очите му отзад

И ето вашето лице

Това си ти, читателю

Това съм аз

Това е той

Собствената годеница

Бакалинът на ъгъла

Овчарката

Акушерката

Новородени къпят в кофи кръв

Небе препълнено с безумие

Избликват из устата червеи

На тирбушон прилича la Tour d’Eiffel

Натрупани ръце

Христос

Той сам Исус Христос

На кръста свойта младост изживял.

Всеки нов ден самоубийство ново

Внезапно той престава да рисува

Той беше буден

Сега той спи

Обесва се със свойта връзка

Шагал изтръпва удивен

Безсмъртието го възнася.

Отпечатано в сп. “Везни”, 1920,
№ 11; не е посочен преводач



Francesca Woodman

Из „Проза за Трансибирския експрес
        и малката французойка Жана“


[…]

Отдън сърцето ми сълзи, сълзи извират,
помисля ли, Любов, за моята любима;
дете е още тя, каквато я открих —
неопетнена, бледа — в някакъв бордей.

Дете е още тя — щастлива, тъжна, руса,
и нито се усмихва, ни някога ридае,
но в погледа й трепка — склониш ли се да пиеш —
сребриста лилия: о, цвете на поета!

Тъй сладка и безгласна, без упрек тих в очите,
трепери като лист щом вие приближите,
но върна ли се аз, отдето и да ида,
пристъпва тя, притваря очи и пак пристъпва.

Любима ми е тя, а другите жени
са само златни рокли и огнени вълни
от телеса огромни; не, моята любима
е бедна, свита, гола, безплътна е почти.

Тя е невинно цвете, премръзнала, самотна
сребриста лилия: о, цвете на поета,
листата й животът отрано осланил е,
сълзите ми напират, щом сетя се за нея.
 

Francesca Woodman

[…]

И тая нощ е като хилядите други нощи,
когато влакът плъзга се из тъмнината —
навън валят комети! —
и пак жената и мъжът — почти невръстни още —
забрава търсят в любовта.
 

Francesca Woodman

[…]

„Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?“
Сърцето ми се къса, ах, сърцето ми се къса, ела при мен,
ще ти разкажа нещо,
ела в леглото ми,
ела в сърцето ми,
ще ти разкажа нещо…

Ела! Ела!

На остров Фиджи царства вечна пролет
и леност
и любовта опива двойките сред буйните треви
и пламенният сифилис под палмите бананови се скита.
Ела да тръгнем из изгубените острови на Пасифика — Маркизки
острови им викат, Феникс,
Борнео, Ява,
а Целебес подобен е на котка.

Не можем да отидем днес В Япония!
Ела да идем в Мексико!

Сега цъфтят магнолиите по Високите плата.
Лианите са буйните коси на слънцето.
Ще кажеш — четки и палитра на художник,
там багрите са оглушителни като сияйни гонгове,
Русо живял е там
и там е ослепил живота си.
Това е дивната страна на птиците,
на райски птици и на птици-лири,
тукани, присмехулници,
колибри, виещи гнезда в сърцата на черни лилии.
Ела!
И ще се любим сред величествените руини на ацтекски храм.
Ще бъдеш моя идол ти,
нашарен малко по детински идол, грозноват, но странен
и неповторим.
Ела, ела!

Ако пък искаш, можем и с аероплан да прелетим страната
с хилядите езера.
Там нощите са безконечно дълги
и пещерният наш прадядо ще изпадне в ужас, чуе ли мотора
Ще кацнем
и аз ще построя хангар за моя самолет от вкаменени кости
на мамути
и първобитното огнище ще топли нашата любов злочеста
край самовар
И ще се любим като тежи буржоа и на самия полюс.
Ела!

О, Жаничка, Жанет, Нинет, ни-ни, ни-на-ни-на,
Мими, ми-миличка, мо-моя кукличка,
мо-мое морковче,
мърморковче,
козичка моя кротка,
кокотка, котка,
кокошчица,
пера В Перу ли прала,
коко,
ку-ку!
Заспа.

Тя спи.

превод от френски: Кирил Кадийски

Francesca Woodman