Етикети

петък, 2 март 2012 г.

Борис Роканов: Искам да са живи слабите поети

* * *


Искам да са живи слабите поети
и да плуват с мънички крачета В моите води -
нека да се давят - аз ще ги спасявам,
нека да умират - аз ще ги заравям.
И да ме ухажват,
и да ме целуват -
пак ще си обичам
слабите поети.
Толкова щастливи и толкова
безбройни
в лицето ми се стичат
и ме сапунисват с кал от водорасли.
Пее стадо жаби
пред разтворени прозорци
и разчекнати врати
на стаята в която ми е топло
и ме носят тръпките на моя най-последен стих,
който се разнася:
искам да са вечни слабите поети.




Няма коментари:

Публикуване на коментар