Новата поетична книга на Борис Роканов е съставена само от великолепни стихотворения и ако великолепното е естетическа категория, която предполага свръхизобилие, то и в тази книга работи със свръхизобилното. Просвещенски обяснителните заглавия са карнавално разиграни. Обяснителните бележки в контекста на стихосбирката са доведени до ръба на мистифициращото писане. Това е поезия, която е плътна, изпипана, с много въображение, лудическа, постмодерна в най-добрия смисъл. „Литературен вестник”, 2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар