 |
| Romy Schnieder |
Оставена в началото, ти винаги ще си оставена,
или оставена в средата на някакъв житейски път,
ти пак така
ужасно ще се чувстваш.
И зимата, белнала нощта,
излегната пред блока с бяло наметало,
се чувства неспокойна като тебе.
Недей ме пита кой е той, нито пък - каква е тя.
И струва ли си след шоколадите и чая
оргазмите ми да се стрелкат като девствени светулки -
ето идвам да ти кажа всичко.
Вече съгреши
и само как си вкара
трънче във петата.
Събираш своите изчадия при мен,
даваш име на кошмарите,
даваш име и на други някои неща,
даваш имена.
Даваш имена, защото име нямаш.
Нямаш къща, нямаш и домашни чехли.
Горчив е вятърът, който те обича някога,
животът също, също някога.
Всичко е привидно само -
ще го изживееш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар