Спящата красавица умря, преди да се събуди,
но затова пък сънува това-онова,
целия си живот проспа и просънува.
За принцовете и тълпата,
тя бе спящата красавица,
за баща си, краля, и за майка си, кралицата - бе заспалата,
която е забравила да се събуди,
а за прислужницата (женичката с парцала) -
бе заспало, топличко работно място,
което го завиваш, пудриш, парфюмираш,
преобличаш, решеш
и сменяш напиканите чаршафи.
Тя - женичката с парцала - се надяваше да се пенсионира в двореца
и да се омъжи в него,
да роди деца, които после също да ожени,
затова бе любезна с принцовете
и всяка година се изненадваше от нова бременност -
(една изненадана прислужница се оказа).
Тя, прислужницата, редовно си плащаше здравните
и социалните осигуровки,
защото нищо не се знае,
принцовете са толкова непостоянни,
а и спящата красавица би могла да се събуди.
Принцовете бавно остаряха, принцесата старееше и спеше,
а децата на прелюбезната жена с парцала
напълниха двореца,
независимо от това прислужващата дама
продължаваше да си плаща осигуровките
и да любезничи със следващото поколение принцове.
Така се роди митът за спящата красавица,
която между другото умря,
прислужницата се пенсионира със значително потомство
и нейната любезност свърши, т.е. пресъхна.
Така се роди и Великата Френска революция,
Великата Октомврийска революция,
и Великото Преселение на братския еврейски народ
от Азия в Америка и обратно.
Ето, на това място свършва стихотворението
за прелюбезните жени, които знаят всичко.
Въпреки че на поета не му се иска да свършва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар