Борис Роканов е бохем и писател, влюбен в жените, рисуването и четирите си деца

Борис Роканов е роден през далечната 1961 г. в Кюстендил. Само поради факта, че е бил слаб ученик и имал много свободно време, започнал да пише и рисува, което продължава да прави и досега.
Автор е на 4 стихосбирки, 2 литературни анкети (с Блага Димитрова и с Екатерина Йосифова), две детски книги и на сборника „ Стих и четка“. На 7 живописни изложби в София (галерия „Арт 36“), Пловдив („Аполинер“), Варна („Буларт“) и Бургас („Богориди“). На 10 февруари ще открие изложба живопис, наречена „Изложбата“ в столичната галерия „Мургаш“.Живее и работи в Пловдив. 

                                                 http://www.youtube.com/watch?v=l-iAS18rv68&feature=relmfu

Като какъв човек се определяте?

Добър, толерантен и много талантлив.

Какво ви зарежда?

Мисълта за четирите ми деца. Искам те да са щастливи и успешни, а това донякъде зависи и от мен. Затова едновременно съм щастлив, мотивиран и депресиран, каквито са били, предполагам, и ренесансовите художници.

Какво ви радва?

Дребните неща и щастливите хора.

Какво ви натъжава?

Провалите и неразбирането.

Какво ви разсмива?

Парадоксите.

Какво ви вбесява?

Липсата на пари в ситуации, които изискват само пари, за да получат разрешение.

Нещото, в което вярвате абсолютно.

Вярвам в себе си.

„Спасителните“ ви места?

Кримките и холивудските екшъни.

Нещата, които ви предизвикват в областта, в която работите?

Съпротивата - щом я има, действам настъпателно.

Книгите, които бихте прочели?

„Към себе си“ на Марк Аврелий, „Пътят на Дао“ на Лао Дзъ и „Владетелят“ на Николо Макиавели.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Мястото е едно - виртуалните галерии.

Откъде научавате новините?

Доколкото има новини: от Бареков - сутрин и от Коритаров - вечер.

Какво правихте последния уикенд?

Водих две от децата си на кино, после разгледах какво са изнесли антикварите на седмичната им сбирка в едно пловдивско ресторантче. Често присъствам на техните пазарлъци. Развличат ме шмекериите им.

Море или планина. Защо?

Предпочитам морето. Тълпата ме забавлява, а през лятото морето е нейната държава. Обичам да разгадавам неистовия хъс на местните да ти вземат парите, без да ти дадат секунда време да се огледаш.

Страната, която ви е направила най-силно впечатление?

Чехия с очарованието на Прага.

Филмът, за който с удоволствие си спомняте?

„Армията на Бранкалеоне“, също „Енджанайка“, „Прераждането на самурая от мрака“, „Гепи“.

Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?

Концертът на „Бело дугме“ в Кюстендил, началото на 80-те.

Малка лична история, която бихте разказали?

На откриването на изложбата ми във Варна, „неприятният татарин“ Людмил Станев обобщи, че съм късен експресионист, но понякога ставам и ранен - зависи от часа, в който се прибирам вкъщи.

Shirley MacLaine, 1960

КАПИТАЛ

/ЛИЦА