Роканов за Роканов
Борис Роканов е роден през далечната 1961 г. в Кюстендил. Понеже бил слаб ученик и имал много свободно време, започнал да пише стихове. Така се родили и
стихосбирките "Предчувствия" (1989), "Моята игра" (1993), "От Б до Р" (1995),
"Стихотворения" (1999) и "Великолепни стихотворения" (2009). Автор е и на две
детски книги "Български народни приказки, прочетени от Борис Роканов" и "Старото
барабанче", на антологията "Стих и четка, един проект на Борис Роканов" (1997),
на две литературни анкети с Екатерина Йосифова (2001) и Блага Димитрова (2002),
на романа "Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем" (2010). Автор е и
на 18 самостоятелни изложби живопис в София, Пловдив, Варна и Бургас, както и на
2 проекта: "Борис Роканов и пловдивската лудница" (София, "Шипка" 6, 2007) и
"Ангелушев&Роканов" (София, Пловдив, Варна, 2007-2008). Неговата поезия е
издавана в Италия, Германия, Унгария, Франция, Сърбия. Участва в сборника на
английски език "Поети на свободата". Издател и организатор на поетични форуми.
През 1990 г. получава наградата "Южна пролет", а през 2000 г. - Националната
награда за поезия на името на Иван Николов. Живее в Пловдив. Женен, с четири
деца - 2 момичета и две момчета.
Борис Роканов е литератор-циник увлечен по вулгарното, за него лиризмът е безнадежно остарял. Има хора, които днес биха се учудили на неврачното му раждане от перестроечната българска кал и американската едра шарка. Роканов гледа на живота с вдъхновено отвращение, с което цели да преобрази дърветата, жените, цветовете, цялата вселена и самото изкуство в нещо пагубно.
Той наблюдава с интерес връщането кам робството, което наричат днес с името свобода, наблюдава и премахването на независимия елит, а също така и почти всяка критика, която е достойна за това име.
Социалното ползване на литературната свобода става все по-рядко и ценно. Великите демокрации на бъдещето ще проявяват малко либерализъм спрямо писателите и за това е необходимо да издигнем високо поети-знамена като Борис Роканов - художник от всички изкуства.
Накратко:
Борис Роканов е печален индивидуалист и песимистичен диалетант. ( ;) )
Няма коментари:
Публикуване на коментар