Етикети

сряда, 28 март 2012 г.

СЪНЯТ НА СПЯЩАТА КРАСАВИЦА, ИЛИ ЗАЩО ПО-СТАРИЯТ ПОЕТ РОКАНОВ

И ПО-МЛАДИЯТ ХУДОЖНИК РОКАНОВ СИ ПРИЛИЧАТ,
РАЗСЪЖДАВА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

Владимир Левчев представя Борис Роканов в качеството му на художник в галерия "Любимо", Благоевград, "Ангелушев&Роканов",2008


Iyeoka "Say Yes"



Думите на Боби Роканов приличат на кафяви и сиви обли камьни, които
прибоят е натрупал, увенчани със солена пяна и миризливи водорасли. Те
не са камьни, одялани и слепени в амбициозен, целеустремен градеж. Не
са дори и камьните, които Фьони... безнадеждно мьти и им измисля бьдещ
живот. Те са някак естествено разпилени в пастелна хармония. В тях има
ироничен (и самоироничен) наивизьм, детска жестокост, предразумно
мучене, някаква своеобразна естественост...
Спомням си мьгливото утринно сльнце на булевард „Стамболийски" през
80-те години и една шкембеджийница на площад „Вьзраждане" в София,
кьдето с Боби Роканов пиехме бира, след като цяла нощ бяхме
разрушавали (тогава младите си) тела с алкохол и какво ли не.
Понякога стихотворенията на Борис Роканов са определено
автобиографични (като „Великолепно стихотворение, което преразказва
отношенията на нощния поет с неговите три съпруги, естествено бивши",
понякога, през съня и гротеската, достигат до неочаквани философски
обобщения (както е във „Великолепно стихотворение за спящата
красавица, чудните й сънища и нейната прелюбезна прислужница"), или по
драстично провокативен начин изразяват своеобразна културна
принадлежност, или желание за културна принадлежност, на поета ( както
е вьв „Великолепно стихотворение за бащата и за майката и за позите на
Константин Павлов")
Не мисля, че поетът Борис Роканов принадлежи кьм някакво по
комсомолски стандартизирано „поколение". Макар че като цяло това е
една „постмодерна" в бьлгарския смисьл, т.е. пост-комунистическа
поезия, но много специфична, негова си. Тази поезия по-скоро може
регионално да се присъедини кьм една кюстендилска школа. Разбира се,
под кюстендилска школа не разбирам всички добри бьлгарски поети, родени
в Кюстендил. Например Георги Белев и Кирил Кадийски не са, в този
смиьл, кюстендилски поети, макар че произхождат от древния град. Това,
за което говоря е една своеобразна „зад-умна" и експресивна поетика,
каквато имат Биньо Иванов и Екатерина Йосифова.
Миналата година се върнах в България след 13-годишно отсъствие. Открих
големи и неочквани промени. Една от тях беше, че кюстендилският поет
Борис Роканов се е превърнал в пловдивския художник Борис Роканов.
Разбира се и вторият, както първия, беше хем по детски наивен, хем
крайно провокативен, изпитващ постоянно границите на допустимото,
вьзмутителен и кощунствен за някои. Но не провокативността на колажите
му (подобни в известен смисъл на колажите на рап-изпьлнителите, които
си позволяват да крадат от интернет чужди песни за „бекграунд" на
своите речетативи) и не неговият концептуално-ироничен наивизьм, а
усещането му за цвят и тоналност е това, което прави неговата живопис
нещо повече от „плесница за обществения вкус". В този смисъл
по-старият поет Роканов и по-младият художник Роканов си приличат.
Непреднамерено разхвърляните, огладени само от водата на
безсьзнателното думи – като камьните на прибоя – се свьрзват в една
естетически убедителна тоналност в иначе странната поезия на Борис
Роканов.
тъжният автор,
"Ангелушев&Роканов" галерия "Любимо", Благоевград, 2008



Iyeoka - Testify feat. B.Cap
Боен клуб

Iyeoka - The Yellow Brick Road Song 
Ани Илков, Владимир Левчев, Борис Роканов, "Аполония",1989

Я служу России 

Няма коментари:

Публикуване на коментар