Борис Роканов:ФОНЕТИЧНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ЛЮБОВТА

ИЛИ

ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СЕВИЛСКИЯ БРЪСНАР

И НЕГОВАТА МИЛА ЛЕЛЯ

Sophia Loren 

                                                                                  

 Защо, когато казвам бръснене,                            

 ми се привиждат музиканти?

                                                                                                                          Румен Денев

                                                                                

http://www.youtube.com/watch?v=Wt4JSRHIKYk&feature=related

Не знам какво се случва напоследък,

но хората много обичат да се убиват и  да палят чуждото благополучие.

1.

Ще започна да говоря празни приказки

и ще се опиянявам от изкуството на лявата ръка,

която търси дясната,

ще преведа поезията през кръстовището на Сточна гара,

през булеварда при 4-ти километър,

през Хисарлъка и ще спрем  на “Ангел Кънчев”5  в Кюстендил.

Милата Поезия пак е овдовяла,

но гласът и все така е силен, очите все така са бистри,

онези там с лопатите работят, а ние с нея в леглото правим чудеса,

(вдовица, обаче нашата вдовица)

или нашето време срещу тяхното време,

или тяхното сбъркано време срещу нашето весело време.

Той е грозно погрознял,

тя е все така дръжлива.

Helena Rubenstein, photo by Nina Leen 

2.

Севилския бръснар е едно съсухрено старче,

и съвсем естествено е, че  леля му отдавна е умряла,

но му се привижда вечер като млада –

той е бебето, което търси млякото на своята леля,

дори когато бръсне нощите и дните, той се носи като призрачен Сизиф

с десет километра оглупяла пяна

със сто и две изваяни крачета,

а над тях, каква осанка,

колко еротично днес се е изтегнала Луната –

да вземеш нещо, да събориш чаша, да убиеш осем часа,

да се претърколиш,

тези сладки стари грейки,

днес продават чудеса:

И още търся нейната любов,

която тя не знае къде е скрила, заспа и я остави някъде,

под възглавницата сигурно е любовта.

Какво да кажа за недоучилите майки, за техните бащи и майки,

за великолепните череши, за нисичката красота?

Днес ми се говори за мойте златни дъщери, за великолепните момичета

на тати.

(Намерих нейната любов забравена в една пазарска чанта,

подържах я в ръце,

после върнах я обратно в портмонето.)

Salvador Dali and Coco Chanel 

3.

Те отказаха хляба и цигарите, за пиенето да не говорим, не пият вода,

обичат да пият ирландско уиски, или мислят, че обичат ирландско уиски,

затова не пият нищо, много скъпо го продават в магазините  уискито.

Оказа се, че може и без пиене, както се оказва напоследък,

че е възможно и без любовта.

Добрата стара Англия, както изтърси един стар рокаджия от Поморие,

още става за това и онова,

отлежала, но добра на вкус,

(това го пиша само заради логиката на стихотворението –

аз не харесвам остарели жени).

Нещо е имало между тях, между стария рокаджия и старата Англия,

сигурен съм,

но нещото не е секс в никакъв случаи,

може би са яли качамак и са слушали блус, или подобни дивотии.

Сега уча английски, преподава ми един също толкова стар наркоман, завършил Руската,

това е почти същото като идеята да поживея два-три месеца в Истанбул,

за да поупражнявам английския.

Така.

Май че стихотворението трябва да завърши така.

Сена, Париж,1932