Днес възпявам
Барселона с ритъма на милия покойник Гинсбърг,
подобен на стария Уитман, също покойник,
гръмогласно, безподобно и подробно я възпявам,
подобно скари мешани с картофи и със зеле, или скари дюс.
Започвам с лявата ръка
да опипвам Барселона
по пищните й задни равнини, по разлятите й долини,
по балонестото й лице, което ставаше като огромна бяла пита,
щом каталунската стара мома пиеше люта бащина ракия и сумтеше благо.
подобен на стария Уитман, също покойник,
гръмогласно, безподобно и подробно я възпявам,
подобно скари мешани с картофи и със зеле, или скари дюс.
Започвам с лявата ръка
да опипвам Барселона
по пищните й задни равнини, по разлятите й долини,
по балонестото й лице, което ставаше като огромна бяла пита,
щом каталунската стара мома пиеше люта бащина ракия и сумтеше благо.
Започвам с дясната
ръка
да опипвам улиците и площадите, катедралите, маршрутите на виното и дрогата, андалуските джебчийки забили пориви и важни пръсти
в храсталаците на момчетата от Гана, Того и къде ли не,
чашите с немска бира “При французите” в Barri Gotik
(където ме одраха десет пъти, мамка им),
да опипвам улиците и площадите, катедралите, маршрутите на виното и дрогата, андалуските джебчийки забили пориви и важни пръсти
в храсталаците на момчетата от Гана, Того и къде ли не,
чашите с немска бира “При французите” в Barri Gotik
(където ме одраха десет пъти, мамка им),
мароканския хашиш
предпочетен пред многострадалната мома от Пловдив
на име Геновева –
а си струваше човек да поиграе с нея,
да я блъсне като бясна топка,
да я метне в твърдото студено ложе
и накрая
да я хвърли поривисто в катедралата „Светото семейство” –
най-вкусната паеля на Испания е в музея “Пикасо”.
Оле!
Видях по улиците гмеж от французи, викинги, вандали,италианци, прабългари,
японци, `китайци, траки, шведи,персийци, цигани, корейци, ескимоси, турци,
абисинци, румънци, албанци, сърби, хазари, македонци, поляци, казаци, чехи,
руснаци, словаци, мароканци, месопотамци, американци, алажирци, готи, хуни,
татари, камерунци, датчани, норвежци, унгарци, спартанци, инки, араби, ацтеки,
троянци, римляни, византийци, даки, маджари, древни египтяни,
още по-древни египтяни, латини, брити, германи, ромеи, франки, монголи,
ибери; видях и тълпи от украинки, рускини, молдовки, унгарки,тайландки,
виетнамки, корейки
пред Каталунската опера в полунощ
да дават огънче на минувачите,
със буйните запалки от дълбините на телата си
и после: “Елате, господине, да ви покажа нещо твърде съблазнително!”
и господинът, аз,
веднага тръгнах, леко притеснен, озадачен, очакващ, триумфиращ, заекващ,
срамежливо притеснен, но устремен след хубавия гръб на филипинката,
попърхващ със крилцата на страстта, след двете тежки бузи на грузинката,
по улиците тесни, по катакомбите на Барселона,
по тъничките коридорчета, по смешни вити стълби,
във малки стаички със миризмите на повръщано и акано,
и в тясното
половин персон легло с апломб и винаги с едно Оле наум
започва древната комедия.
Оле!
И след неуспешното чифтосване убих момичето от Камерун,
погълнах го и после го повърнах.
на име Геновева –
а си струваше човек да поиграе с нея,
да я блъсне като бясна топка,
да я метне в твърдото студено ложе
и накрая
да я хвърли поривисто в катедралата „Светото семейство” –
най-вкусната паеля на Испания е в музея “Пикасо”.
Оле!
Видях по улиците гмеж от французи, викинги, вандали,италианци, прабългари,
японци, `китайци, траки, шведи,персийци, цигани, корейци, ескимоси, турци,
абисинци, румънци, албанци, сърби, хазари, македонци, поляци, казаци, чехи,
руснаци, словаци, мароканци, месопотамци, американци, алажирци, готи, хуни,
татари, камерунци, датчани, норвежци, унгарци, спартанци, инки, араби, ацтеки,
троянци, римляни, византийци, даки, маджари, древни египтяни,
още по-древни египтяни, латини, брити, германи, ромеи, франки, монголи,
ибери; видях и тълпи от украинки, рускини, молдовки, унгарки,тайландки,
виетнамки, корейки
пред Каталунската опера в полунощ
да дават огънче на минувачите,
със буйните запалки от дълбините на телата си
и после: “Елате, господине, да ви покажа нещо твърде съблазнително!”
и господинът, аз,
веднага тръгнах, леко притеснен, озадачен, очакващ, триумфиращ, заекващ,
срамежливо притеснен, но устремен след хубавия гръб на филипинката,
попърхващ със крилцата на страстта, след двете тежки бузи на грузинката,
по улиците тесни, по катакомбите на Барселона,
по тъничките коридорчета, по смешни вити стълби,
във малки стаички със миризмите на повръщано и акано,
и в тясното
половин персон легло с апломб и винаги с едно Оле наум
започва древната комедия.
Оле!
И след неуспешното чифтосване убих момичето от Камерун,
погълнах го и после го повърнах.
Да възпея Барселона с патоса на древните протоамерикански хомосексуалисти?
Не бих посмял,
по-точно никога.
Не бих посмял да пея и със гласа на милия кастрат от северна Италия,
Карло Броски – Фаринели, който още препикава Барселона.
Сега искам да прошепна на Мнострадална Геновева
едно лирическо отстъпление
на ушенце,
ето така:
Палмите станаха бледи от яд, защото ги обраха в един патетичен ресторант
до пристана за яхти,
ако снегът падаше на едри руски парцали, щях да кажа, че палмите се изрусиха
и вместо да се радвам на северната им порода,
седя самотен, изнурен и гладен в едно мароканско кафене на “La Rambla”,
гледам барманката и се чудя за посоките,
и още -
как да обърна това светлооко нещо под кафемашината,
зад бара,
точно в този момент, докато ми връща рестото
и после след безброй вероломни вмешателства по нейното тяло,
да си измия ръцете,
после с чисти ръце да взема сърцето,
ръката,
главата и
тазобедреният й комплекс.
(...човешкото тяло
няма резервни части, казваше навремето учителя
по „Основи на комунизма” Григоров, да му еба майката!)
по „Основи на комунизма” Григоров, да му еба майката!)
Главата й кънтеше
като зряла добруджанска диня,
а тялото й пукна и се втресе, а по-подир извика на умряло,
щом вкарах пак
до сливиците ножа.
Но въпреки всичко,
и въпреки всичко сърцето й има приятен порок.
като зряла добруджанска диня,
а тялото й пукна и се втресе, а по-подир извика на умряло,
щом вкарах пак
до сливиците ножа.
Но въпреки всичко,
и въпреки всичко сърцето й има приятен порок.
Съвсем случайно, ей така,
на примависта,
в парка „Гуел” на Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет,
при отвратителната пейката със гущера се случи нейното лирично преклонение,
а после тя изтупа колената и бедрата, и потъна като лястовица в тълпата.
Уха,
колко добре щеше да ми се отрази престоя в Барселона,
ако бях заклал мароканското добиче, но нямах смелост,
нямах капка смелост.
И пак с едно Оле наум казвам:
“Наздраве, момичета черни!” и се връщам бързо
на Palau de la Generalitat, където завивам в лявото готическо тресавище,
и вървя дълго, тромаво, бедно – измислено някак –
по средновековни тесни улички и насилвам камъка с хашиша от Египет,
първокачествен арабски материал. Оле!
Швейцарските банкери днес отидоха в Дахау и много липсват на арабите от Ел Рахал.
Дотук с думите, съгласни с всичкото, за да оцелеят.
Думите за твърде и за много, за бързо и за бавно, за трудно и за лесно
за тъжно и за друго, за късно и за рано.
Сега ще хвана за рогата полуумрялата барселонска картинка и ще я сложа
в леглото да легне, после ще се лепна за гърба й
и ще почна да я бруля, клатя, бруля, клатя, клатя –
методично, приглушено, преподобно –
о, мъко моя,
тъй добра и необятна, задействана с ръка на ренесансова мома
с тъжен нож и онанираща кама,
о, мъко моя!
Романтичната порода на двете ми ръце, които задушават
с нежност нежността ми,
която днес я няма,
няма я
и няма да си дойде окъсняла
и утре също дълго няма да я има.
Тя влезе в готиката с маратонки и си тръгна по пантофи отегчена.
А моята хазяйка пак я няма.
Многострадална Геновева се казва в Каталуния жената,
позната в обществото като Лалка,
андалуската ракия издава в гърло й странни звуци,
а аз се правя на ударен
не с мокра кърпа,
а с паве от готическия карнавал на La Ribera,
(там
сега живее и пере чаршафи в артистичен хостел
един забавен български писател),
а струните на страстната виола,
пак ги къса някой мазен тарикат от Пловдив
с представата, че я опъва бурно, необятно.
А тя, уви, такова чукане желае.
Ах, моята хазяйка пак я няма.
Умрях от студ, умрях от срам
сред езическия правопис на барселонските квартири,
по тъмните кьошета,
сред дрезгавите многоточия и спретнати тирета,
с мъртвите морета и мътните реки
на каталунска изхабена страст.
Подготвях методично бягството към Ориента,
към разлятия като обрулена невеста роден град –
от моята бъдеща съпруга Барселона.
Тя има гръб на възрастна жена –
която е погълнала реки от бири,
морета “Узо” и потоци
с каталунски евтини вина –
в парка „Гуел” на Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет,
при отвратителната пейката със гущера се случи нейното лирично преклонение,
а после тя изтупа колената и бедрата, и потъна като лястовица в тълпата.
Уха,
колко добре щеше да ми се отрази престоя в Барселона,
ако бях заклал мароканското добиче, но нямах смелост,
нямах капка смелост.
И пак с едно Оле наум казвам:
“Наздраве, момичета черни!” и се връщам бързо
на Palau de la Generalitat, където завивам в лявото готическо тресавище,
и вървя дълго, тромаво, бедно – измислено някак –
по средновековни тесни улички и насилвам камъка с хашиша от Египет,
първокачествен арабски материал. Оле!
Швейцарските банкери днес отидоха в Дахау и много липсват на арабите от Ел Рахал.
Дотук с думите, съгласни с всичкото, за да оцелеят.
Думите за твърде и за много, за бързо и за бавно, за трудно и за лесно
за тъжно и за друго, за късно и за рано.
Сега ще хвана за рогата полуумрялата барселонска картинка и ще я сложа
в леглото да легне, после ще се лепна за гърба й
и ще почна да я бруля, клатя, бруля, клатя, клатя –
методично, приглушено, преподобно –
о, мъко моя,
тъй добра и необятна, задействана с ръка на ренесансова мома
с тъжен нож и онанираща кама,
о, мъко моя!
Романтичната порода на двете ми ръце, които задушават
с нежност нежността ми,
която днес я няма,
няма я
и няма да си дойде окъсняла
и утре също дълго няма да я има.
Тя влезе в готиката с маратонки и си тръгна по пантофи отегчена.
А моята хазяйка пак я няма.
Многострадална Геновева се казва в Каталуния жената,
позната в обществото като Лалка,
андалуската ракия издава в гърло й странни звуци,
а аз се правя на ударен
не с мокра кърпа,
а с паве от готическия карнавал на La Ribera,
(там
сега живее и пере чаршафи в артистичен хостел
един забавен български писател),
а струните на страстната виола,
пак ги къса някой мазен тарикат от Пловдив
с представата, че я опъва бурно, необятно.
А тя, уви, такова чукане желае.
Ах, моята хазяйка пак я няма.
Умрях от студ, умрях от срам
сред езическия правопис на барселонските квартири,
по тъмните кьошета,
сред дрезгавите многоточия и спретнати тирета,
с мъртвите морета и мътните реки
на каталунска изхабена страст.
Подготвях методично бягството към Ориента,
към разлятия като обрулена невеста роден град –
от моята бъдеща съпруга Барселона.
Тя има гръб на възрастна жена –
която е погълнала реки от бири,
морета “Узо” и потоци
с каталунски евтини вина –
с подобни на изхлузени
чорапи цици,
с унили есенни бедра,
без талия,
без гащи,
без стотинка в протмонето
и никакво желание за мекичкия, малък Фалосино,
както може би се казва на испански, моя тъй унил и тъжен пенис.
с унили есенни бедра,
без талия,
без гащи,
без стотинка в протмонето
и никакво желание за мекичкия, малък Фалосино,
както може би се казва на испански, моя тъй унил и тъжен пенис.
Със ох и ах,
със брей и
ей, със тюх и въх, и три пъти с едно Оле наум
потъвам в тресавището Барселона.
А моята хазяйка пак я няма.
със брей и
ей, със тюх и въх, и три пъти с едно Оле наум
потъвам в тресавището Барселона.
А моята хазяйка пак я няма.
... влажната и важна
Геновева е прохладна като катедрала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар