Тя подтичваше смирено и разтърсваше меса - къде отиваш, драга моя, от
детската градина ли се връщаш? Откривам ти, че си красива и голяма и трите
дини под мишницата стискаш - кой ще ги открадне, драга моя, вятъра или
полето със цветята? Сладкопойна чучулига в сладкопойния си глас се
цъкли, премрежва конците и очите й не виждат нищо. Малкото перо е
твое, то в краката ми се мята.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар