Петя Дубарова и Algebra Suicide

НЕДОСЕГНАТА

Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът - артист и стар, и ловък -

хвърля се от кестена плешив.
Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта
длани от морето да отдръпвам,
длани побелели от солта.
Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.
Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.

16.11.1975

Amy Jade Winehouse и  Kurt Cobain

С дъжда

 

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.

1978

Да си горещ и снажен

Улицата бяла, като котешка опашка
искам да подръпна за измръзналия край.
Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,
с топки сняг захвърля ме, щастлив като през май.

Колко рядко виждала съм зимата такава!
Колко рядко виждала съм своя град такъв!
С улиците, снежните, луната като брава,
с жиците, опънати от бяла снежна връв.

Може би затуй ми става толкова горещо -
устните, косите ми изтръпват като сняг.
А да си горещ и снежен е чудесно нещо.
Да си цяла снежна, ала топла пак.

25.11.1975

###

Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.

Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от своите оксижени
да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.

 Понеделник

Възседнала вълшебния си жълт велосипед,
отиде си бургаската неделя:
Раздаде и последната си чаша сладолед,
патроните от пушките изстреля

във пъстрите, невинни стрелбища на Бургас,
Красив и съразмерен като схема,
събужда се в прозореца ми Понеделник. Аз,
сънлива и разрошена, поемам

все още тъй неделна. Но в ръката ми тежи
чанта, толкова учебници побрала.
А на устните ми пак припряно почва да жужи
всяка дума от урока. С обич бяла

в свойта светла класна стая като в пита златен мед
ще намеря свойта медена килия -
понеделнична и свежа, като пролетна пчела,
бързам мед по-нов и светъл да открия.

10.5.1977

Момчета

Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене,
красиви и все още несмутени
от тихо женско "да" и тежко "не",

превръщате с ръцете си изкусни
един велосипед във две крила.
Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате "ела",

отново ваши стъпки се преплитат
със нежните ни стъпки по брега.
Пред нас животът, сочен като пита,
дъхти на мед, непипван досега.

А някъде и дене ме сънува,
жадува ме, прозрачна като мед,
във стихове ме търси и рисува
един усмихнат, влюбен в мен поет.

И счупя ли със свойта обич бяла
на детството си приказния храм,
аз своя път със неговия сляла,
най-светлата си песен ще създам!

 

Борис Роканов: ПАСТИ

http://www.youtube.com/watch?v=iNgy5zDtW-s&feature=related


Балконите
са превъзходната идилия,
а отблясъците - мокрият копнеж.
Дните като ябълки се излежават
със сънищата, гушнати във тях:
о, моля те, бъди така добър
да легнеш и да се събудиш.
Брезите тука са брези,
очите тука са очи,
а погледът е много, много шарен.

Как сянката привлича полусянката,
как слънцето пълзи по пътя.
Как бабите са седнали на пътя,
черно-бели -
във тракийското село - на пътя
и пикаят прави,
кацнали във влака за Бургас.
Как станаха пияници момчетата,
как проститутки станаха
феите на младите на сънища:
у нас бамбините се казват Сори,
евала на Яворов - две хубави очи.

Еба ти живота, еба ти съдбата,
щом трябва с нея да се бориш,
вместо да и бръкнеш под полата
и тя любовно целия да те поеме -
дворно място, подло място. Отегчено.

Боза и банички - надлъж и шир,
където мляскат късите поли,
където се опипват с утрешна умора
настроения и страсти:

- Здрасти, дай пари за пасти.
Няма хляб и няма пасти -
да го дъвче Антоанета
със фолклорния мотив.

Животът ги заряза,
животът ги отказа -
създаде им илюзии и после им ги взе,
създаде им мечтите и после им ги взе
под воала носталгичен
на някаква далечна курва.

Сладките са в стаята на майката,
тортата е също там,
кюфтетата и сладката им баница
са върху леглото на бащата,
в стаята на майката.
И почерпи майката с бащата,
съседите почерпиха със майката
и нощите отнесоха в натъпкани чинии.

Скитници разхождат своя свят
и свойто виме.

Хълца влакът за Бургас,
а аз ще спра на някоя междинна гара.