 |
| Борис Роканов е роден през далечната 1961 г. в Кюстендил. Само поради факта, че е бил слаб ученик и имал много свободно време, започнал да пише и рисува, което продължава да прави и досега. Автор е на 4 стихосбирки, 2 литературни анкети (с Блага Димитрова и с Екатерина Йосифова), две детски книги и на сборника „ Стих и четка“. На 7 живописни изложби в София (галерия „Арт 36“), Пловдив („Аполинер“), Варна („Буларт“) и Бургас („Богориди“). На 10 февруари ще открие изложба живопис, наречена „Изложбата“ в столичната галерия „Мургаш“.Живее и работи в Пловдив. |
Като какъв човек се определяте?
Добър, толерантен и много талантлив.
Какво ви зарежда?
Мисълта за четирите ми деца. Искам те да са щастливи и успешни, а това донякъде зависи и от мен. Затова едновременно съм щастлив, мотивиран и депресиран, каквито са били, предполагам, и ренесансовите художници.
Какво ви радва?
Дребните неща и щастливите хора.
Какво ви натъжава?
Провалите и неразбирането.
Какво ви разсмива?
Парадоксите.
Какво ви вбесява?
Липсата на пари в ситуации, които изискват само пари, за да получат разрешение.
Нещото, в което вярвате абсолютно.
Вярвам в себе си.
„Спасителните“ ви места?
Кримките и холивудските екшъни.
Нещата, които ви предизвикват в областта, в която работите?
Съпротивата - щом я има, действам настъпателно.
Книгите, които бихте прочели?
„Към себе си“ на Марк Аврелий, „Пътят на Дао“ на Лао Дзъ и „Владетелят“ на Николо Макиавели.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Мястото е едно - виртуалните галерии.
Откъде научавате новините?
Доколкото има новини: от Бареков - сутрин и от Коритаров - вечер.
Какво правихте последния уикенд?
Водих две от децата си на кино, после разгледах какво са изнесли антикварите на седмичната им сбирка в едно пловдивско ресторантче. Често присъствам на техните пазарлъци. Развличат ме шмекериите им.
Море или планина. Защо?
Предпочитам морето. Тълпата ме забавлява, а през лятото морето е нейната държава. Обичам да разгадавам неистовия хъс на местните да ти вземат парите, без да ти дадат секунда време да се огледаш.
Страната, която ви е направила най-силно впечатление?
Чехия с очарованието на Прага.
Филмът, за който с удоволствие си спомняте?
„Армията на Бранкалеоне“, също „Енджанайка“, „Прераждането на самурая от мрака“, „Гепи“.
Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?
Концертът на „Бело дугме“ в Кюстендил, началото на 80-те.
Малка лична история, която бихте разказали?
На откриването на изложбата ми във Варна, „неприятният татарин“ Людмил Станев обобщи, че съм късен експресионист, но понякога ставам и ранен - зависи от часа, в който се прибирам вкъщи.
 |
| Shirley MacLaine, 1960 |
