ВАСКО ПОПА: Далеко във нас



Asia Argento photographed by Derrick Santini

1.

Вдигаме ръце
Улицата по небето се катери
Свеждаме погледи
Покривите във земята слизат

От всяка болка
Която не споменаваме
По един кестен израства
И остава тайнствен зад нас

От всяка надежда
Която таим
По една звезда пониква
И се изплъзва недостижима пред нас

Чуваш ли куршума
Който ни кръжи около главата
Чуваш ли куршума
Който ни дебне
целувката

Moira Shearer 1950’s

2.

Ето го това е то неповиканото
Странно присъствие ето го

Трепет е на повърхността на чая във чашата
Ръжда която се хваща
По ръба на нашия смях
Змия свита на кълбо в дъното на огледалото

Дали ще мога да те укрия
От твойто лице във моето

Ето го третата сянка е
В нашата измислена разходка
Неочаквана бездна
Между нашите думи
Копита които тътнат
Под сводовете на небцата ни

Ще мога ли
В тези непокорими предели
Да ти издигна шатра от своите длани

Nicole Kidman

3.

Неспокойна се разхождаш
Из моите подочия

Върху невидимата решетка
Пред твоите устни
Голите ми думи зъзнат

Отнемаме мигове
От безогледните зъбци

Твоите ръце тъжно
В моите се вливат
Въздухът е непроходим


Natalie Wood

4.

Шумолят зелените ръкавици
По клоните на алеята

Вечерта под пазвата си ни носи
По път който следа не оставя

Дъждът пада на колене
Пред избягалите прозорци

Дворовете излизат от портите
И дълго гледат след нас

Dakota Fanning photographed by Inez van Lamsweerde and Vinoodh Matadin
for W Magazine’s Great Performances, February 2011

5.

През нощите изчезва тъмата

Железните клони хващат
Минувачите за ръцете

Само непознати комини
Свободно шетат по улиците
Прокарани през нашата безсъница

В улуците звездите ни гният

위안부의 슬픈현실 꼭 보세요

ПЕСНИТЕ на Езра Паунд

Photo of Ezra Pound by Man Ray, Paris, 1923

ПЕСЕН ПЪРВА



И сетне слязохме към кораба,
Килът удари вълните, ширна се божественото море, и
Сложихме мачта, опънахме платна на тоз черен кораб,
Качихме овците на борда, и телата ни също
Натежали от плач, и откъм кърмата ветровете
С магията на Кирка, благокосата богиня,
Подеха ни напред с издути платна.
Сетне насред палубата седнали, с вятър натиснал румпела,
С опънати платна, се носихме над морето до края на деня.
Слънцето си легна, сенки запълзяха по целия океан,
Стигнахме тогава пределите на най-дълбоки дълбини,
Земята на кимерите, и обитаеми градове
Покрити в гъстомрежна мъгла, нивга непронизвана
От светлоносен блясък
Нито звезди в простора гледат земята от небесата
Най-черна нощ простряла се там над злочести хора.
Океанът потече обратно, пристигнахме тогава на мястото
Уречено от Кирка.
Тука извършиха обреди, Перимед и Еврилох,
И като изтеглих сабята от пояса
Изкопах дупката лакът широка;
Принесохме възлияние за мъртъвците на всекиму поред,
Първо медовина и после сладко вино, бяло брашно смесено с вода.
Сетне обърнах се с много молитви към болнавите лица на смъртта;
Както уговорено, в Итака безплодни биволи от най-добрите
За жертвоприношение, жертвената клада отрупана догоре,
Една овца само за Тирезий, черна да е и водач на стадото.
Тъмна кръв потече в рова,
Души наизлязоха от Ереб, трупове мъртвешки, на невести
На младежи и на старци препатили много;
Души очернени с неотдавнашни сълзи, девойки крехки,
Мъже многобройни, наръгани с бронзови остриета на пики,
Бойна плячка, с окървавени оръжия още в ръка,
Струпаха се тези много около мен; с врява и рев,
Аз пребледнял, извиках на мойте повече животни да доведат;
Изклах стадото, овци заклани с бронз;
Полях мехлем, извиках към боговете,
Към Плутон силния, и възхвалих Прозерпина;
Извадил от ножницата тесна сабя,
Седнах да разпъдя страшните но безсилни мъртъвци
Докато не чуя Тирезий.
Но първо Елпенор дойде, нашият приятел Елпенор,
Непогребан, изхвърлен на широката земя,
Тялото което оставихме в къщата на Кирка,
Неоплакан, незагърнат в гроб, защото други мъки ни тласнаха напред.
Жален дух. И аз извиках забързано:
„Елпенор, как стигна до този тъмен бряг?“
„Пешком ли ти нас дето сме с кораб изпревари?“
А той тежко:
„Лоша съдба и изобилно вино. Заспах на чертога на Кирка.
Като слизах по стълбата непредпазлив,
Паднах върху една подпора,
Разбих си тила, душата замина си в Аверн.
Но вий, повелителю, спомнете си за мен, неоплакан, непогребан,
Съберете ми тялото, в гроб покрай брега, в камъка надпис:
Лежи тук човек без сполука, но с име овековечено.
И веслото, което сред другари люшках, забийте отгоре.“
И Антиклея дойде, но я отблъснах, и после Тирезий, прорицателят от Тива,
Държеше златен жезъл, разпозна ме, и заговори пръв:
„Пак ли ти? Защо, човече злощастен?
Лице в лице с мъртъвците лишени от слънце в тоя мрачен край?
Отдръпни се от рова, дай ми кървавото питие
Та да ти разгадая.“
И аз отстъпих назад,
И той укрепнал с кръвта, сетне рече: „Одисей
Ще се завърне у дома, напреки злобния Нептун, над тъмно море,
Всички спътници ще изгуби.“ И сетне Антиклея дойде.
Лежи си спокойно Дивус. Ще рече, това е Андреас Дивус,
Издаден officina Wecheli, 1538г., превод на Омир.
И той отплава, покрай сирени и оттам навътре в морето и надалеч
И при Кирка.
Venerandam,
Както казва критянинът, със златната корона, Афродита,
Cypri munimenta sortita est, звънтяща от радост, orichalchi, със златни
колани и панделки на гърдите, ти със тъмните клепачи
Която носиш златната клонка на Аргейфонт. За да тъй:  .....

Превод : Олга Николова

Eugène Durieu - Seated Female Nude, 1853