Етикети

Показват се публикациите с етикет Natalie Wood. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Natalie Wood. Показване на всички публикации

събота, 19 май 2012 г.

НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: ТРЕПЕТ


Бурята отмина с вид на горда непозната
с мълнии в очите и остави моя трепет.
При подобна среща даже откъм гръб обиквам!
Слънцето поглежда стадото от слънчогледи
накъде отива и отива при овчаря
да узнай посоката на неговото стадо...
Маранята от пчели жужи над цветовете
като разроил се кошер в толкова дворове
и приличат махалите селски на пчелини...
Аз отивам да се срещна с някоя позната
и дано тя с меден глас ми подслади живота,
в който младенците са новородени старци!





Roman Polanski watching Mia Farrow



В ГОРАТА ИМА НЯКОЙ




В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Окапят ли наесен листите - говори нервно горският, -
веднага ще го хвана: той е изгорил дърво навярно!
А засега не смейте, дъщери, да скитате, опасно е.
В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Това ще е нещастен иманяр - говори кротко шишкото, -
ще си излезе, щом магията е развалила златото!
А засега не смейте, дъщери, да скитате, опасно е.
В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Допускам, че е полудял - говори умно лекарят, -
попадне ли в ръцете на науката - оправен е!
А засега не смейте, дъщери, да скитате, опасно е.
В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Умрял е някога във Индия - говори странно врачката, -
жена му изгорили с него, чака я да оживее!
А засега не смейте да се смейте, дъщери, опасно е. 

петък, 18 май 2012 г.

ВАСКО ПОПА: Далеко във нас


Asia Argento photographed by Derrick Santini

1.

Вдигаме ръце
Улицата по небето се катери
Свеждаме погледи
Покривите във земята слизат

От всяка болка
Която не споменаваме
По един кестен израства
И остава тайнствен зад нас

От всяка надежда
Която таим
По една звезда пониква
И се изплъзва недостижима пред нас

Чуваш ли куршума
Който ни кръжи около главата
Чуваш ли куршума
Който ни дебне
целувката
Moira Shearer 1950’s
2.

Ето го това е то неповиканото
Странно присъствие ето го

Трепет е на повърхността на чая във чашата
Ръжда която се хваща
По ръба на нашия смях
Змия свита на кълбо в дъното на огледалото

Дали ще мога да те укрия
От твойто лице във моето

Ето го третата сянка е
В нашата измислена разходка
Неочаквана бездна
Между нашите думи
Копита които тътнат
Под сводовете на небцата ни

Ще мога ли
В тези непокорими предели
Да ти издигна шатра от своите длани

Nicole Kidman

3.

Неспокойна се разхождаш
Из моите подочия

Върху невидимата решетка
Пред твоите устни
Голите ми думи зъзнат

Отнемаме мигове
От безогледните зъбци

Твоите ръце тъжно
В моите се вливат
Въздухът е непроходим


Natalie Wood

4.

Шумолят зелените ръкавици
По клоните на алеята

Вечерта под пазвата си ни носи
По път който следа не оставя

Дъждът пада на колене
Пред избягалите прозорци

Дворовете излизат от портите
И дълго гледат след нас
Dakota Fanning photographed by Inez van Lamsweerde and Vinoodh Matadin
for W Magazine’s Great Performances, February 2011
5.

През нощите изчезва тъмата

Железните клони хващат
Минувачите за ръцете

Само непознати комини
Свободно шетат по улиците
Прокарани през нашата безсъница

В улуците звездите ни гният

위안부의 슬픈현실 꼭 보세요