Биньо Иванов: ДО ДРУГАТА ТРЕВА

Биньо Иванов

ДО ДРУГАТА ТРЕВА

До другата трева на мартеница ахнала
довиждане и всичко хубаво на всичко.
Дошъл е вятъра до края на гората,
разплетени са шепа паяци жестоки,
развързани са девет клони удушвачи,
а другите остават, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.

До сто години дишах, до сто и петдесет,
но леко съм тъгувал, почти не съм горял,
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал,
и колко съм бил верен, неверен и еднакъв?
Остава много нещо, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.

Средречна песъчинка, светило на небето,
нахапана малина, ужилена забрадка,
начукан боб разсеян и лодка за морето,
и радио в ухото на тъжния съсед,
до другата трева довиждане и всичко.

(Ти падаш върху мене, черго, изтъкана
от януарски облак и вятър, свирил в лед
и всичко пак си идва, но ме заобикаля)

до другата трева,
до другата трева.

* * *

Дървената гъба,
на която мама кърпеше чорапи;
въздуха самотен, дето го наричат космос
всичко
на челото ми се връзва като кърпа.

Клонка се огъва по света наблизо,
към очите ми догряват свършени звезди...

Като ти подавам хляб,
ти давам
нещо:
с дървената гъба ти го давам,
с въздуха самотен.


Anjelica Huston

ВЯТЪР ИДЕ И АЗ ТЕ ОБИЧАМ

Вятър иде и аз те обичам,
изгрев вдига ръка, залез вехне,
облак съхне и аз те обичам.

Ти, прашинка слънчасала, капка,
от брадата на цигла паднала,
буква в ситно писмо на приятел,
устна момина, мамина мъка.

Бял-бял дядо седи на калпака си -
три балкана е мечки пресрещнал,
три балкана е мечки одрал,
да ръмжи на главата му рошава
в тия вечни войни с поганци.

Риба-янтърка лази към Дунава,
гдето, глътнали мрежите, рибите
думат трийсет и три езика.

Златобрада коза се възкачва
по реброто на Мусала
и се блъскат в рогата й облаци,
пощурели да палят морето...

Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
разпилявам се зарад тласъка
в езерата ти - сън под дланта ми,
зарад вимето на тревата ти
- и петлите по жарките покриви,
и комините, изпошарили
с дълги поздрави небесата ти.

Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
като легна - прегръщам те цялата,
ти, прашинка, в окото ми влезнала
за сълза,
и слънце от пътя ми.

Senta Berger, 1966

Борис Роканов: Великолепно стихотворение за донските казаци, за славея от Стара Загора, за мъченика Вулваджиев, за Света Мара Пенисенко и за DJ Елена, която откриваше на няколко пъти топлата вода върху харизан матрак до софийската Сточна гара

Sophia Loren

Старозагорският славей – Марето Донева – се самозапали и сега:

Кой ще ни пее? Кой ще ни пее?

+++

Две черни и овални следи са останали от тях

над леглото персон и половина

върху варосаната стена на голямата къща над пътя за Смолян.

Там са облягали главите Светите Равноапостоли Жоро и Мара,

колко много е останало от тях в спалнята, където са кроели камасутрите на любовта

и стотици други

по-далечни планове

за творческото и житейско оцеляване,

защото и двамата пишели,

не, някакви важни поезии, а по-маловажни неща.

Големи, кръгли, черни ореоли – мъжкият е малко по-голям[1].

Margot Fonteyn, 1935

КРАТЪК РАЗГОВОР СЪС СВЕТИ ЖОРО

„Мой приятел, лекар – започна Свети Жоро – получи инсулт и сега има нарушена походка”

„Какво, върти ли си гъза?” – го попитах.

„Не, влачи си крака” – ми отговори натъртено той.

Marilyn Monroe

НАПУСКАНЕ НА ХВОЙНА

Аз в деня, когато свършваше годината девета, се дигнах от безметежната и мръсна Хвойна,

тогава пълна с преуспели селяни дошли от близките градчета да нагледат родните си къщи и да се напият с други също преуспели селяни пред магазинчето на Сонти,

където се разливат туби с вино и ракия и се пекат кебапчета

(уф, колко е красиво по Коледа в селото).

Isabelle Huppert

ОТИВАНЕ В СОФИЯ

Отидох в пустата и чиста София

при античната кака Елена от Брестовица, да се напием и да посрещнем по-добрата 2010 година

(въпреки че остаряваме,

ние (мъжете)

неусетно се надяваме да сложим нещо някъде,

а те (жените)

не се надяват на това, а търсят да получат нещото, което ние слагаме;

да ни тресне ужасено чувството,

да го ударим на поезия и танци

и да кротнем също някъде,

ей,

така,

безлични,

уморени,

погнусени,

притеснени,

не знам какви си още).

Брестовишката Дева Елена, заради която сега ще почне

голямата брестовишка ракиена война

се събуди

и почна свирепо да мастурбира.

Скреч, скреч, скреч, скреч, скреч.

Ако Вейслав Линдзей ми беше под ръка, щеше да удари барабаните на Конго:

Бум-дум-бум-дум-бумбара-дум.

Тогава Пенисенко си занесе кура в Павелско,

а Вулваджиев си прикотка вулвата в Хвойна,

(сал една вулва му остана),

но той не боравеше с латинските термини

и най-безотговорно я наричаше пичка,

тоест – сал една пичка му остана.

А донските казаци тази есен не дойдоха в Пловдив.

[1] Това твърдение не е политически коректно, но искам да кажа, че според мен и двамата еднакво не са се къпали, но понеже на свети Георги Вулваджиев е била по-голяма главата, света Мара Пенисенко е изглеждала по-чистоплътна.

James Joyce jams to Johannes Jeep in 1915

Следват три съкровени послеписа, пратени от лирическата героиня Света Мара Пенисенко по повод на горното стихотворение:

Lisa Fonssagrives, New Mexico 1940s, photo by Irving Penn

Първи послепис:

това изумително бездарно стихотворение, което си написал, както всичко бездарно, което си написал досега, днес на мен ми унищожи деня. как го правиш? паразит, който няма грам дарба и твърди, че виктор пасков имал малка пишка? а твоята мека и нещастна пишка? просто не мога да ти обясня как ТИ днес ми скапа деня.

Втори послепис:

цял ден не мога да мисля и се чудя защо съм ти позволила да имаш достъп до интимните ми части? при положение, че ти мразиш лизачите и смяташ, че са някакви втора степен хора. само да ти кажа, че в момента съм в интересен ренесанс с 28 годишното ми гадже. такова лизане не съм виждала отдавна. ти си глупак, който не може да ми върне по никакъв друг начин за собствената си импотентност, освен като ме разпространи. тъпак! съжалявам, че някога съм имала нещо общо с теб! особено след като ми каза, че пасков имал малка пишка. никога няма да разбереш за какво става въпрос, тъпанар! а колко по-малка писателска пишка ти имаш от пасков! нещастник!

Mary-Louise Parker - Weeds Season 7 Promo by Mark Seliger


Трети послепис:

Борко, за да претендираш за истински общочовешки талант, трябва да притежаваш определени качества. Преди да седнеш да пишеш, трябва да си прочел доста неща. Не случайно, а съвсем целенасочено. Нямам такова усещане за теб. За мен ти си една невежа, която по странни стечения на обстоятелствата е успяла да се запознае с разни хора. Къде са ти инвенциите, за които никой не подозира? Как ще ме изненадаш? Очевидно при теб това като въпрос не стои. По-скоро си опортюнист, който стиска палци опортюнистичната му среда да не изчезне. Иначе си злобен по дифолт, можеш да смажеш всяка глава, която се опита да се усъмни във величието ти.
Та да обобщим – аз у теб талант засега не виждам. Ако имаш някакви доказателства за обратното, с удоволствие ще ги изслушам.
Няма да ти прочета романа, докато не успееш да ме заинтритригуваш. А ти досега какво си направил? Никаква ерекция, моля те, направи ми свирка, няма да те лижа никога през живота си, защото лизачите са тъпанари – и най-наглото от всичко: ти сега да не се влюбиш в мен?
Ужасно бездарното ти стихотворение дори не е поезия, щото поезията има някакъв смисъл. А това, което ти си направил, е отмъщение към жена, на чиято сексуалност не можеш да отговориш поради импотентност и мека пишка.
Нещастник!

Helen Mirren

Константин Павлов: ПРЕКРАСНОТО В ПОЕЗИЯТА или ЖЕРТВА НА ДЕКОРАТИВНИ РИБКИ

Francesca Woodman

                                                                            

Sophia Loren

Моите стихове никой не ги печати.
Никой не ги чете.
Те са опасни -
будят долни инстинкти,
развращават духа.
(Както казва онзи,
дето ще се появи на края.)
Особено са вредни за деца.
И възрастни.
Напуснаха ме всичките приятели.
Разлюбиха ме всичките момичета.
Една вдовица каза, че съм демоничен тип.

За да не бъда сам,
си купих три червени рибки.
В стъклен съд.
Хранех ги с водни бълхи
и им сменявах водата.

Веднъж
проскубаната котка на хазайката
успя да ме издебне
и задигна
най-палавата, най-красивата.

Останалите две се мятаха от ужас,
щом чуеха коварното животно.
Но аз ги пазех най-внимателно.
Останалите две се мятаха от ужас,
щом чуеха коварното животно.
Но аз ги пазех най-внимателно.

Една дъждовна вечер
от тъга,
от самота
и от не знам какво
реших да прочета на глас
написаното през деня стихотворение.

Сам себе си иронизирайки,
се поклоних пред рибките
и казах:
- Ще позволите ли да рецитирам стихове?

Francesca Woodman

Прочетох им едно цинично,
антиобществено стихотворение.
(Както казва онзи,
дето ще се появи на края.)

Когато ги погледнах пак,
лицето ми се вкамени от изненада -
цветът им беше станал сивочерен;
с огромни челюсти
и остри зъби
приличаха на мънички акули.

Не се докоснаха до водните бълхи,
които им насипах от пакета,
с презрение отминаха трохите хляб.

francesca woodman,portrait of a reputation,1977-1978, diaries woodman

Тогава грабнах котката,
проскубаната котка на хазайката,
и я захвърлих върху тях.
За миг, за два
нещастното животно бе разкъсано.

От този ден това им стана
любимата храна.

Jerome Liebling

Аз всяка вечер им четях
развратните си стихове
(както казва онзи,
дето ще се появи на края),
а те растяха
и се озверяваха.
Превърнаха се в истински акули.
Аквариумът трудно ги побираше,
а котките не ги задоволяваха.

Francesca Woodman

Нататък всичко се разви мълниеносно
и закономерно:
когато им четях най-страшната от моите поеми,
аквариумът изпращя
и се пропука.
Акулите изскочиха навън.
По-кротката разтвори челюстта си
и ме глътна.
А другата изяде гардероба,
където беше скрит един доносчик.

... третата изяде гардероба,
             където беше скрит един доносчик.
(бел. Б.Р.)

                                                                        

третата акула

Борис Роканов:ФОНЕТИЧНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ЛЮБОВТА

ИЛИ

ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СЕВИЛСКИЯ БРЪСНАР

И НЕГОВАТА МИЛА ЛЕЛЯ

Sophia Loren 

                                                                                  

 Защо, когато казвам бръснене,                            

 ми се привиждат музиканти?

                                                                                                                          Румен Денев

                                                                                

http://www.youtube.com/watch?v=Wt4JSRHIKYk&feature=related

Не знам какво се случва напоследък,

но хората много обичат да се убиват и  да палят чуждото благополучие.

1.

Ще започна да говоря празни приказки

и ще се опиянявам от изкуството на лявата ръка,

която търси дясната,

ще преведа поезията през кръстовището на Сточна гара,

през булеварда при 4-ти километър,

през Хисарлъка и ще спрем  на “Ангел Кънчев”5  в Кюстендил.

Милата Поезия пак е овдовяла,

но гласът и все така е силен, очите все така са бистри,

онези там с лопатите работят, а ние с нея в леглото правим чудеса,

(вдовица, обаче нашата вдовица)

или нашето време срещу тяхното време,

или тяхното сбъркано време срещу нашето весело време.

Той е грозно погрознял,

тя е все така дръжлива.

Helena Rubenstein, photo by Nina Leen 

2.

Севилския бръснар е едно съсухрено старче,

и съвсем естествено е, че  леля му отдавна е умряла,

но му се привижда вечер като млада –

той е бебето, което търси млякото на своята леля,

дори когато бръсне нощите и дните, той се носи като призрачен Сизиф

с десет километра оглупяла пяна

със сто и две изваяни крачета,

а над тях, каква осанка,

колко еротично днес се е изтегнала Луната –

да вземеш нещо, да събориш чаша, да убиеш осем часа,

да се претърколиш,

тези сладки стари грейки,

днес продават чудеса:

И още търся нейната любов,

която тя не знае къде е скрила, заспа и я остави някъде,

под възглавницата сигурно е любовта.

Какво да кажа за недоучилите майки, за техните бащи и майки,

за великолепните череши, за нисичката красота?

Днес ми се говори за мойте златни дъщери, за великолепните момичета

на тати.

(Намерих нейната любов забравена в една пазарска чанта,

подържах я в ръце,

после върнах я обратно в портмонето.)

Salvador Dali and Coco Chanel 

3.

Те отказаха хляба и цигарите, за пиенето да не говорим, не пият вода,

обичат да пият ирландско уиски, или мислят, че обичат ирландско уиски,

затова не пият нищо, много скъпо го продават в магазините  уискито.

Оказа се, че може и без пиене, както се оказва напоследък,

че е възможно и без любовта.

Добрата стара Англия, както изтърси един стар рокаджия от Поморие,

още става за това и онова,

отлежала, но добра на вкус,

(това го пиша само заради логиката на стихотворението –

аз не харесвам остарели жени).

Нещо е имало между тях, между стария рокаджия и старата Англия,

сигурен съм,

но нещото не е секс в никакъв случаи,

може би са яли качамак и са слушали блус, или подобни дивотии.

Сега уча английски, преподава ми един също толкова стар наркоман, завършил Руската,

това е почти същото като идеята да поживея два-три месеца в Истанбул,

за да поупражнявам английския.

Така.

Май че стихотворението трябва да завърши така.

Сена, Париж,1932