Етикети

Показват се публикациите с етикет Людмил Станев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Людмил Станев. Показване на всички публикации

понеделник, 21 май 2012 г.

Оля Стоянова и Иван Димитров взеха "Наум Шопов"

Оля Стоянова

Оля и Иван разделиха единствената награда.

Завърши първият Национален конкурс за българска пиеса на абсурда, замислен и проведен от Благоевградския театър. Конкурсът тръгна под името „Носорог”, но бе преименуван в памет на големия актьор Наум Шопов, който пръв подкрепи необикновената идея и бе почетен председател на журито.
Организаторите на конкурса бяха приятно изненадани от големия интерес проявен от българските автори – на адреса на театъра в Благоевград пристигнаха точно 75 драматургични текста, което може да се приеме като „абсурден” рекорд за първото издание на това съвсем различно и специфично драматургично състезание.
Журито, съставено от Лили Абаджиева, театрален режисьор, Бойко Василев, журналист, и писателя Румен Леонидов, бе впечатлено не толкова от пъстрото тематично разнообразие, колкото от пределно свободното тълкуване на жанровото понятие „пиеса на абсурда”.
Една част от кандидатите за званието Абсурдист на годината са разчитали на отлежали във времето пиеси, който въпреки достойнствата си още не са видели сценична реализация, други просто не бяха добре прочели банера във факел.бг, че става дума за по-особена драматургична надпревара, а само единици бяха сътворили специални текстове за този специален конкурс.
Журито бе силно „разтроено” от пиесата-басня „Еднорози” от Митко Новков, в която авторът по оригинален начин развива сюжета и го разиграва на няколко културни пласта, пародира умело не само жанра, но и самия конкурс, демонстрира вдъхновена ерудиция. В крайна сметка се е получила доста трудна и сложна за поставяне пиеса, която обаче е пример за дръзка естетическа провокация към всички днешни и бъдещи театрални директори, към всички днешни и утрешни режисьори, изживяващи се като новатори или консерватори в родния театър.
Журито оценява художествените качества на „Еднорози” и препоръчва този текст, заедно с пиесите на Людмил Станев и Христос Хартомацидис, които заслужава да се прочетат, да бъде публикуван в отделна книга.
Предмет на дискусии станаха и други творби, които обаче не се вписваха в жанровата рамка на конкурса. Специално внимание беше отделено на драматургичните визии на Иван Кулеков, Живко Желев, Стоил Рошкев, Златко Енев, Елена Алексиева, Георги Василски и др., които по всяка вероятност също ще дочакат сценичен живот.
От останалите пиеси най-дълго обсъжданите бяха „Малки ритуали за сбогуване” на Оля Стоянова и „Извънземното” на Иван Димитров. След продължителен анализ на явните им професионални качества и на преодолими художествени недостатъци, журито реши да раздели единствената награда между тези две заглавия. Авторите им получават по 1500 лв. и паметен плакет, изработен от художника Кольо Карамфилов.
Да им са честити отличията, а на останалите участници – успех при следващото издание на конкурса!
Wolfgang Tillmans

вторник, 20 март 2012 г.

Борис Роканов е бохем и писател, влюбен в жените, рисуването и четирите си деца

Борис Роканов е роден през далечната 1961 г. в Кюстендил. Само поради факта, че е бил слаб ученик и имал много свободно време, започнал да пише и рисува, което продължава да прави и досега.
Автор е на 4 стихосбирки, 2 литературни анкети (с Блага Димитрова и с Екатерина Йосифова), две детски книги и на сборника „ Стих и четка“. На 7 живописни изложби в София (галерия „Арт 36“), Пловдив („Аполинер“), Варна („Буларт“) и Бургас („Богориди“). На 10 февруари ще открие изложба живопис, наречена „Изложбата“ в столичната галерия „Мургаш“.Живее и работи в Пловдив.
 
                                                 http://www.youtube.com/watch?v=l-iAS18rv68&feature=relmfu



Като какъв човек се определяте?
Добър, толерантен и много талантлив.
Какво ви зарежда?
Мисълта за четирите ми деца. Искам те да са щастливи и успешни, а това донякъде зависи и от мен. Затова едновременно съм щастлив, мотивиран и депресиран, каквито са били, предполагам, и ренесансовите художници.
Какво ви радва?
Дребните неща и щастливите хора.
Какво ви натъжава?
Провалите и неразбирането.
Какво ви разсмива?
Парадоксите.
Какво ви вбесява?
Липсата на пари в ситуации, които изискват само пари, за да получат разрешение.
Нещото, в което вярвате абсолютно.
Вярвам в себе си.
„Спасителните“ ви места?
Кримките и холивудските екшъни.
Нещата, които ви предизвикват в областта, в която работите?
Съпротивата - щом я има, действам настъпателно.
Книгите, които бихте прочели?
„Към себе си“ на Марк Аврелий, „Пътят на Дао“ на Лао Дзъ и „Владетелят“ на Николо Макиавели.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Мястото е едно - виртуалните галерии.
Откъде научавате новините?
Доколкото има новини: от Бареков - сутрин и от Коритаров - вечер.
Какво правихте последния уикенд?
Водих две от децата си на кино, после разгледах какво са изнесли антикварите на седмичната им сбирка в едно пловдивско ресторантче. Често присъствам на техните пазарлъци. Развличат ме шмекериите им.
Море или планина. Защо?
Предпочитам морето. Тълпата ме забавлява, а през лятото морето е нейната държава. Обичам да разгадавам неистовия хъс на местните да ти вземат парите, без да ти дадат секунда време да се огледаш.
Страната, която ви е направила най-силно впечатление?
Чехия с очарованието на Прага.
Филмът, за който с удоволствие си спомняте?
„Армията на Бранкалеоне“, също „Енджанайка“, „Прераждането на самурая от мрака“, „Гепи“.
Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?
Концертът на „Бело дугме“ в Кюстендил, началото на 80-те.
Малка лична история, която бихте разказали?
На откриването на изложбата ми във Варна, „неприятният татарин“ Людмил Станев обобщи, че съм късен експресионист, но понякога ставам и ранен - зависи от часа, в който се прибирам вкъщи.


Shirley MacLaine, 1960


КАПИТАЛ