НИКОЛАЙ ЗАЯКОВ & Annie Leibovitz, Julianne Moore, Jennifer Connelly, Gwyneth Paltrow, Naomi Watts, Salma Hayek, Jennifer Aniston, Kirsten Dunst, Diane Lane, Lucy Liu, Hilary Swank, Alison Lohman, Scarlett Johansson, Maggie Gyllenhaal

Николай Заяков

***

щом пръв си, значи всичко си загубил,
че кой загубеното притежава.
копнежът най-накрай те покварява,
а пълното пък с празното се пълни.

не можеш се от себе си отучи,
при все това опитвай и опитвай.
кога се отречеш от всичко твое,
ще видиш как от бог си ти изкъпан.

Joseph Szabo

***

произведох разни буламачи,
мисли, които не са
минавали през главата ми,
думи, които не съм изписал,
букви, все още безбуквени,
произнесено и непроизнесено,
преиначено, разбира се,
прозаични откъси от нещо,
което дори не е проза,
движението на сомнанбула,
окуражителните сигнали
на някой в бедствие,
търговията в храма,
кръстните мъки на всеки
от нас, скръстените ръце
на човека сред цветята,
бълнуването, целебните
премълчавания, рисувани
тук-там рамки, линии и
ъгли, разни други места
за изтърпяване на
наказание, също и
наказаните, и какво открих.

различните се различават по това,
че са еднакви.

***

животът на сърцето продължава
додето има за кого да бие
ако престане да те разпознава
навярно и мотивите изчезват

но туй не значи нищо ти рискувай
че и сърцето някой път греши
бъди си ти сърце ако потрябва
пък тялото ти ще те разпознае

***

царицата е ялова. и нивга
не ще се промени редът божествен.
ако потомството ни изкушава,
дали не сме и ние насекоми.

макар крачета нежни да го тъпчат,
медът с едно на ум ни се услажда.
и в питата с хилядата печати
зазидан е митът за свободата.

Mona Johannesson - Marie Claire Italy, March 2007

Мара Белчева: В душата ми градина...

CHRISTY T. 68, 1998
Erwin Olaf

В душата ми градина

речта си посади,

и на далеч отмина.

Речта ти реч роди.



Когато се завърна

речта си непозна;

когато ме прегърна

ти - майска светлина -



тя пак бе полетяла

- пчела от цвят на цвят -

и от дъхът ти брала

най-дивний аромат.

Melissa Haro and Rosie Huntington-Whiteley photographed by Ellen von Unwerth

Великолепно стихотворение за родопските помаци, за Никола Вапцаров, за Т. Марков и за Весела с тъжния поглед, или порно в Сульовска

Rose McGowan photographed by Ellen von Unwerth

И градът си събува без свян панталоните...
Трите месеца свършиха. Няма път за към село.                                       Из „Балада за момичето от село”,Тодор Чонов

Няма! Наебаха ни и сега ни е срам да се върнем!
                               Писмо на Тодор Чонов до мен по повод горното
                               стихотворението

Ти така се учудваш, сякаш не знаеш какво е да те натеглят.
Никога ли не си си изпускал сапуна в банята?

Друго писмо на Тодор Чонов до мен по повод
„Балада за момичето от село”

„Майко,
Фернандел[*] убит!
Фернандел
зарит в земята!
Фернандел
го няма днес!
Фернандел
лежи в полята
пред стените
на Мадрид.”

Тома Марков, при представяне на негова книга в
пловдивски клуб, когато реши да цитира Вапцаров

„Той бе толкова добър,
те защо ми го убиха?”

Никола Вапцаров

„Аз го мислех за лесбийка, тя се оказа – педераст!”

Юлиан Папазян, фронтмен на „Читалня №1”

„Кажи ми сестро, де е Караджата?” ето на - и сега настръхнах."

Някакъв анонимен пич от форумите в интернет размечтал се за тройка

Люпят порно като семки помаците от село Джурково,
най-после цивилизацията дойде с кабеларките в Сульовска[**],
„много му е мек на негъра от телевизора, това да го държиш и да го вкарваш – не е работа,
силикон е братче”, приказва си помакът и свисти в гората, докато коси ливадите
и с три овце спасява своето Айше и своя свят от кризата.
Накрая козата го отнася, дашното магаре или леля Лейла Милионерката
(в случая Лейла е милионерка от тежък сексуален труд или по-точно,
от производство на свирки) –
в обора на Мехмед лихваря, познат във обществото като Митю Бабата, –
в обора – публичния дом на махала Надежда (някакъв зевзек така е кръстил Сульовска) –
природа, къщи, камък, красота.
По времето на манатарката
леля Лейла излиза заедно с гъбата в гората
по околните бърчинки[***].
Помаци, цигани и турци с найлонови торбички с гъби чакат
леля Милионерката да цъфне като майска роза,
понесла раница и петлитрова бутилка с вода,
тоест банята си носи с нея,
явно е работила в Гърция, или в някоя друга цивилизована страна,
и вече знае, че без баня секс не става,
гледала е нещо там,
баба, дядо или внуче.

Селата нямат история (Шпенглер), там има само похотливи добичета,
селските анклави пъшкат като натоварени със похот сливи,
като опустошени ябълки и гневни круши, като четирите страни, наречени посоки;
като изсипани в боклука
гневни Коледи,
олющени Природи,
изтърбушени Морета,
природа, къщи, камък, красота.

Весела със тъжните очи още плаче за Италия,
за онези осем дълги и празни години в миланските весели стаи,
и за чувалите тежки оргазми, които забрави да си донесе в Пловдив.
Остана много бедна на оргазми бедната Весела с тъжния поглед.

Вапцаров, работникът-поет се мъчи да си спомни филма,
където той и Грета се целуват.
Какво се случи след това?
Къде заведе актрисата с колата?
Какво й сложи в топлата ръка?
С какво довърши любимият на Грета Джон[****]?
С кама или с цвете?
На тези сакрални въпроси, отговорите са:
А. Целуна и подхвана за гъза
Б. На два километра извън града
В. Пенис
Г. С кама

Ето, по този начин завършва стихотворението, с кама.
И със цветето на къдравата Гретхен.

[*] Френски комик

[**] Махала на Джурково

[***] Хълмчета

[****] Лирични герои на Никола Вапцаров от стихотворението „Кино

Asia Argento

БОРИС РОКАНОВ Е САМ СРЕД ЕНИГМАТИЧНО МНОЖЕСТВО ОТ ТЪЖНИ САМОТНИЦИ,

ТВЪРДИ ПЕТЪР АНАСТАСОВ

foto Jan Hronsky

В родната литературна действителност битува стар парадокс: много поети се идентифицират в сравнението със свои себеподобни. В известен смисъл това се е превърнало и в норма на залинялата критическа мисъл – поетите се групират в безпринципни... естетически обединенения, скупчват се под тематични шапки, та и под шапки на вестници, обособяват се под измислени идеологически небеса. Всичко това непрекъснато възпроизвежда едно енигматично множество от тъжни самотници. Сякаш поетът не може да бъде сам! Сякаш поетът, всъщност, не е жестоко сам, съдбовно сам, прокобно сам! Десетилетия наред цитираме с бохемско високомерие стиха на Куазимодо: „Човек е сам върху лицето на земята, пронизан от единствен слънчев лъч...”, и продължаваме да бягаме от самотата си като от натрапена работа. А работата на е поета е в самотата. И още: идентификацията на поета е в неговата неповторимост, сиреч, в неговата различност, в неговата обособеност, в неговата самота. Това не се постига нито с интелектуални, нито с емоционални усилия. Това е написано върху челото.
Това е написано върху челото на Борис Роканов и този знак се пренася върху белия лист на неговата поезия, както детето пренася върху земята изумителните сигми на своето прохождане.
Поезията на Борис Роканов е безхитростна, честна, чиста и безкористна като походка на дете. Опазил ме бог да опростявам генезиса на тая поезия, коята зад привидно наивистичната си достъпност крие неподозирани нравствени провокации, социални енергии и философски прозрения.
Винаги съм смятал, че за да харесаш една конкретна поезия, е необходимо да обичаш въобще поезията. Ето защо на онези, които признават, че не разбират поезията на Борис Роканов, аз задавам един симетрично искрен въпрос: „Господине (или Госпожо), а вие обичате ли поезията?”



Courtney Love

Sinéad O'Sinéad O'Connor
Sinéad O'Connor

                                                                                   

Борис Роканов:ДЕБЕЛЯНОВ

Димчо Дебелянов: Нали няма да умра?
Войник: Не бойте се, господин подпоручик, леко е.
Димчо Дебелянов: Ох, не е леко ... (издъхва)
                                   2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта,
                                   Горно Караджово  (днес Моноклисия)

Diane Kruger by Christophe Meimoon 

димчо дебелянов

Обичам шопската салата,
когато вечерта смирено гасне,
обичам шопската салата
щом приласкава скръбни и нещастни.
Моля те, кажи ми, Боби,
за какво извика Марта, Ани и Мария
и защо им даде само сантиметри от плътта си,
а малкото, което даде
е всъщност
всичкото, което имаш.
Отчаяни са бабите и дядовците също,
отчаян е светът и неговата същност -
бингарите* играят и умират със числата:
на лелките, на лелките голямата игра.
Кой пита колко струва хляба,
как обитава мойта бивша мишата си дупка,
на селото иде краят, на играта също.

___________
*  Племе, населяващо бинго залите в Югоизточна Европа.

мъжът с маркуча е Kim Novak, а жената с комбинизона - дявол знае коя е

тази импровизирана лехичка е младата Drew Barrymore 

Борис Роканов: КОПЕЛЕ

Anita Ekberg, 1953
Photo by Phil Stern

http://www.youtube.com/watch?v=Sp3jslFgulg&feature=related


Това стихотворение е случайно,
това стихотворение е копеле,
това стихотворение е за проститутките
с нежни сърца
и за масажистките с нежни сърца,
които само копелета произвеждат,
(не те загубих, защото не държах на тебе,
благоразумна си и много лицемерна),
които се разминават с мен
на голямата пловдивска улица
и получават тикове и тикчета
за времето, което ми дължат, за времето.
Това стихотворение е случайно
като жените, които живота ми взеха,
на всяка аз дадох по няколко златни години.
Това стихотворение е копеле
като майките на леките момичета,
като бащите, на които леките момичета купуват
виното и хляба,
(сега си се надигнала на пръсти,
но докога така ще издържиш).
Това стихотворение е случайно,
това стихотворение е копеле
като влъхвите,
като светналите сутрешни кокичета,
като прозорчетата, също светнали и също бели,
като дима отляво при зората,
като кухнята, като къщата, като света.
Това стихотворение е случайно и е копеле.

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=zqKZ_WIK5ms&feature=endscreen