Заедно
с влюбения стар декември си отива старата година.
Утре май ще колят Гошо,
миналата зима Пешо се спомина,
набучиха му ножа на Красито роднините
и после свинско с праз, със зеле, със картофи –
изядоха прасенцето, не му простиха, макар че викаше горкото,
а много го обичаха си спомням, докато растеше и трупаше сланина
в тяхното дълбоко село, на 30 километра от града, наречен Пловдив.
Това, че ходят хора и добитък по празничния ден
на уличките празни,
не означава нищо или значи само, че ходят хора и добитък.
Поръчах си момиче, преди да дойде Бъдни с вечерта,
и на два пъти убивах нейното разклатено достойнство,
което се оказа трудно за убиване,
аз убивах – тя умираше, аз убивах – тя умираше,
после си отиде с 30 лева, дори ми взе и телевизора,
а аз останах сам с бутилката,
което ме направи още по-пиян.
На Коледа изпекох цяла пуйка,
пълна с ориз и дреболии, по рецепта на Сариеви[1].
[1]Пловдивски
интелектуалки, галеристки, широкоскроени и колоритни дами
Charlie Chaplin in A Night at the Show (1915)
Carmina Burana ~ O Fortuna | Carl Orff ~ André Rieu
