Христо Смирненски: Да бъде ден!

Charlize Theron

                                                                             

                                                                            

Нощта е черна и зловеща,

нощта е ледна като смърт.

В разкъсаната земна гръд

струи се бавно кръв гореща.

В димящите развалини

безокий демон на войната

развял е хищно знамената

и меч въз меч безспир звъни.

Сред мрака непрогледно гъст

стърчи злокобен силует

на някакъв грамаден кръст,

и хилядни тълпи отвред

вървят, подгонени натам

от яростта на златний бог.

И мрака става по-дълбок,

тълпите нижат се едвам.

За въздух жадни са гърдите,

очите молят светлина,

един копнеж, мечта една

гори и се топи в душите

и през сълзи и кървав гнет,

през ужаса на мрак студен

разбунен вик гърми навред:

"Да бъде ден! Да бъде ден!"

Уличната жена

Мизерията залюля те в свойта люлка

при първите лъчи

и на живота под фалшивата цигулка

танцуваш ти с разплакани очи.



Нощта е твойта мащеха неумолима –

безмилостна и зла,

последний нарцис на душата ти отнима

и свлича те по черни стъпала.



Под блясъка на електрическите ламби

празнуваш вечен грях

и смееш се така, че ти сама едвам би

разбрала болката на своя смях.



Закичила гърди с увехнали циклами,

сама посърнал цвят,

завръщаш се дома пияна от измами,

за да беседваш с гостенина Глад.



А там виси, уви, над масичката прашна

портретче на дете

и в ясний поглед на невинност някогашна

сегашният ти ужас се чете.



И все така... А в есента на твойта хладна

и блудна красота

ще спре Смъртта, настръхнала и безпощадна,

пред твоите отключени врата.



Но щом простре ръка душата ти да вземе,

тя в миг ще се смути:

Всевластникът Живот преварил я навреме –

и ти... отдавна без душа си ти!
 

Che Guevara в Боливия, надрусан и ...

                                                                  

Стария музикант

Все там до моста приведен седи,

тегли полекичка лъка,

а над главата му ревностно бди

черната старческа мъка.



Бурно край него живота кипи

в грижи и горести вечни

и пъстроцветните шумни тълпи

все тъй са зли и далечни.



Привечер. Спуска се траурен здрач,

ситен снежец завалява,

спира цигулката горестен плач -

стареца немощно става.



И прегърбен той пристъпя едва,

спира се тук-там и стене,

шепнат му злъчни, невнятни слова

зимните вихри студени.



Там - от скованата в мраз висина -

мигом през тънкия облак

хвърля му поглед печална луна,

фосфорно бледа и обла.



А зад гърба му пристъпя Смъртта,

кървава и многоръка,

и по цигулката старческа тя

тегли полекичка лъка.

Christina Ricci

Boris Rokanov: GÜZEL LİLİ’NİN TARAÇA’DAN NİÇİN VE NASIL ATLADIĞINA DAİR MUHTEŞEM BİR ŞİİR

                                                                                   

Tara Lynn: Belle Vere - Vogue Italia by Steven Meisel, June 2011

Lili mutfağıma girdiğinde,
beyaz eşya mağazasında gibi hissetti kendini:
her şey yeni, temiz ve boştu,
işin kötüsü, aylarca sürdü bu his
ve sonunda güzel Lili evine dönmek istedi
köyünün boşalmış ve sülalesinden kimsecikler olmamasına
ihtiyarların bile çoktan yok olup gitmesine rağmen.
Güzel Lili, ninemin ninesi müthiş bir manita, diye düşünüp
taraçadan atladı,
yıllar öncesinde saygın bir Bulgar şairinin yaptığı gibi.
Ama neyse, gelin şimdi güzel Lili’nin
yaşarkenki halini konuşalım:
Lili, Bulgar şairlerinin üzgün ve uyuşuk olduklarından emindi,
çünkü karınları doyduğunda uykuya dalıyor,
bedenlerini bir haz nalesi, yani orgazm uğruna,
başka şairlerinkine sürtüştürüp yine uykuya dalıyorlar,
öteki Benlik’leri ise bulunduğu yeri kestirmeye çalışıyor.
Aslında nerede o?
Postmodern bir biçimde dillerini sarkıtmış yürür bunlar,
bazen durup uzun uzun öpüşürler
ta ki- insanlar sadece onun balını alsınlar diye
yeryüzünün tüm çikolatasını satın alan
o arıcı-şaire ulaşana dek-
öylece giderler.
Ve bir koyun bu arıcıya bakarken
içleri kanırtan bir küfür savurdu ve terk etti sürüyü.
Şimdi onu düşünmekte burnunu otlara gömen sürü
köpekler havlamaya başlarken
kendini unutup, kendinden geçmiş otlarken
-çocukluk arkadaşları
Filibeli küçük koyunu ne ola?!
Sanırım güzel Lili’nin
taraçadan niçin atladığı anlaşıldı.
Nasıl mı? -böyle işte.

Bulgarcadan çeviren: Aziz Şakir - Taş

Charlize Theron
Vogue by Annie Leibovitz, December 2011

ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ТОВА КАК И ЗАЩО ХУБАВАТА ЛИЛИ СЕ ХВЪРЛИ ПРЕЗ ТЕРАСАТА

                                                                           

Madonna photographed by Steven Meisel

Когато Лили влезе в мойта кухня,
се почувства като в магазин за бяла техника -
всичко бе ново, чисто и празно -
лошото в случая е,
че това чувство продължи с месеци
и на хубавата Лили така й се приходи вкъщи,
нищо че селцето й е опустяло,
няма я родата и старците отдавна са измрели.
На баба бабата е страшно гадже,
помисли хубавата Лили и се хвърли от терасата,
като един достоен български поет преди години.
Но както и да е,
нека поговорим за хубавата Лили,
когато беше още жива -
тя беше сигурна, че българските поети са тъжни и заспали,
защото когато се наядат, заспиват,
а също и докато си блъскат телата с други поети
заради едничък стон на радост,
сиреч оргазъм,
също заспиват, а другото им Аз се чуди къде е.
Всъщност къде е?
Те постмодерно вървят с изплезени езици,
понякога се спират и много дълго се целуват,
докато стигнат до поета-пчелар,
който реши да изкупи целия шоколад на земята,
та хората да купуват само неговия мед.
И докато гледаше пчеларя,
една овца трогателно изпсува и напусна стадото.
Сега я мислят другите овце,
забили нос в тревите ядат и мислят,
докато кучетата ги залаят и те забравят себе си,
та камо ли другарката от детството -
дребната овца от пловдивско.
Мисля, че стана ясно
защо хубавата Лили се хвърли от терасата,
а как се хвърли? - ето така.

Charlize Theron