Пу-Сун-Лин (蒲松齡): ИЗРИСУВАНАТА СТЕНА

Rose McGowan photographed by Ellen von Unwerth

                                                                              

Мън Лун-тан от Цзянси и сяолиенът¹ Чжу гостували в столицата. Веднъж случайно минали край един будистки манастир. Всичко там - зали, параклиси, жилища на монасите - не се простирало кой знае колко нашироко. Вътре седял само един стар монах, а до него висяла окачена дрипавата му дреха. Като видял, че влизат гости, монахът си оправил дрехите и излязъл да ги посрещне, повел ги да разгледат манастира. В залата имало статуя на Бао Чжъ², а стените от двете й страни били майсторски изрисувани, хората изглеждали като живи.
На източната стена била нарисувана Небесната красавица, която пръска цветя³. В свитата й имало една девойка с още детски плитчици, тя държала цвете и се усмихвала, вишневите й устни сякаш искали да се раздвижат, бистрите вълни на погледа й сякаш сега ще плиснат към дошлите хора.
Чжу дълго я гледал втренчено и неволно почувствувал как душата му почва да блуждае, а мисълта застива, овладяна само от тази девойка. Внезапно тялото му олекнало, издигнало се, той се понесъл сякаш върху облак и за миг се намерил на стената. Там видял множество - храмове, дворци, един от друг по-високи - това не бил светът на хората. Стар монах, седнал тържествено, както се полага, произнасял проповед. Край него се тълпели слушатели с оголена дясна ръка и рамо⁴. Чжу се вмъкнал и застанал сред тях.
След малко усетил, че някой сякаш го подръпва тайно за дрехата. Объркал се - девойката с детските плитчици. Тя се засмяла и си тръгнала. Чжу бързо закрачил подир нея. Минали покрай криволичеща ограда и влезли в малка къщичка. Тук Чжу нерешително спрял, не посмял да върви по-нататък. Девойката обърнала глава, вдигнала ръката с цветето и му помахала отдалеч, сякаш го викала със себе си. Тогава той я последвал. Вътре било тихо, безлюдно... Чжу бързо я прегърнал и понеже тя особено не се противяла, започал с нея весела любовна игра.
След известно време девойката си тръгнала. Но преди да затвори вратата, му наредила да стои тихо, дори да не кашля, и обещала вечерта пак да дойде. Така продължило два дена. Но приятелките на девойката усетили, почнали да търсят Чжу и го намерили. Посипали се шеги:
- Гледай ти, малкият господинчо в корема ти вече ей такъв е станал, а косата ти все още е пусната и несресана като на малко момиче, може ли така?
Почнали да подават фиби, украшения за коса, обици, заставили я да си вдигне косата в прическа на омъжена жена.
Девойката засрамено мълчала. Една от приятелките й казала:
- Сестрички, тук дълго не бива да стоим, на човека това може да не му е приятно.
И със смях си отишли. А Чжу гледал девойката: косата й вдигната, събрана в лека, висока прическа, украшенията - златни феникси - висят надолу. Така тя била още по-прелестна, отколкото с плитчиците. Озърнал се, видял, че няма хора, и постепенно пак започнал непристойните си игри. Ухания на орхидея и мускус замайвали главата му...
Но още преди да привършат удоволствията им, внезапно се разнесло гръмко и застрашително тропане на кожени ботуши, дрънчене на верига. Закънтели викове, чула се караница... Девойката скочила уплашена, двамата с Чжу занадничали крадешком навън. Видели пратеник в златни доспехи, с черно, сякаш лакирано лице. В едната си ръка той държал верига, с другата издигал боздуган. Девойките го наобиколили.
- Всички ли са тук? - попитал пратеникът.
Отговорили му:
- Всички.
- Ако някой крие човек от долния свят, нека си признае, да не си причинява сам неприятности.
И отново му отговорили в хор:
- Няма такъв.
Пратеникът се обърнал, изгледал ги хищно-подозрително, сякаш имал намерение да търси нещо укрито.
Девойката много се изплашила, лицето й посивяло като студена пепел, тя в паника казала на Чжу:
- Бързо се скрий под леглото!
Отворила малка вратичка в стената и стремглаво изтичала навън.
Чжу лежал свит по очи и не смеел дори да диша. Неочаквано чул тропота на ботушите вече вътре в стаята, после пак навън. Не след дълго шумът и глъчката постепенно се отдалечили и той се поуспокоил. Но навън все още ходели насам-натам, разговаряли. Чжу вече доста време стоял прегънат и почнал да усеща как край ушите му пищят цикади, а пред очите му се мяркат искри. Положението му било почти нетърпимо, но той стоял тихо, слушал и чакал да се върне девойката. Накрая вече сам не съзнавал кой е той самият и откъде е.
В това време Мън Лун-тан се озърнал в залата на храма, не видял Чжу и изненадан се обърнал да попита монаха.
- Отиде да слуша проповед - отговорил усмихнатият монах.
- Че къде отиде?
- Тук, наблизо.
След малко монахът почукал с пръст по стената и повикал:
- Благодетелю Чжу! Какво така тръгнахте да се разхождате и вече толкова време не се връщате?
И веднага на стената се появило нарисувано изображението на Чжу. Той стоял и се ослушвал, сякаш искал да дочуе нещо. Монахът повикал още веднъж:
- Вашият спътник чака вече доста време! Тогава Чжу се отделил от стената, понесъл се по въздуха и слязъл при тях. Застанал безжизнен, неподвижен, с вперен някъде поглед и омекнали, подкосени крака.
Мън бил изумен. Почнал внимателно, малко по малко да разпитва приятеля си. Оказало се, че докато лежал под леглото, Чжу дочул чукане, което тътнело като гръмотевица. Затова излязъл навън - да види и да чуе какво става.
Двамата заедно погледнали девойката с цвете в ръката - завитата й коса била вдигната нагоре, нямало ги вече увисналите плитчици. Подплашеният Чжу се поклонил на монаха и го попитал как е възможно това. Монахът се усмихнал:
- Илюзията се поражда у самите хора. Как бих могъл аз, старият монах, да ви я обясня?
Чжу почувствувал как дъхът му секва, как нещо го притиска. А Мън бил уплашен и сякаш не на себе си. Те станали, спуснали се по стълбата и излезли навън
Авторът на странни истории би казал:
- Илюзията се поражда у самите хора - тези думи са съвсем верни. У човек с нечиста душа се пораждат развратни представи; у човек с развратна душа се поражда представа за страх.
Бодисатва⁵ вразумява невежите и глупавите, безброй илюзии възникват наведнъж, но те всички са породени от човешката душа.
Мисълта на стария монах е била дълбока, убедителна; жалко, че Мън Лун-тан и Чжу не са доловили безграничното просветление, стаено в думите му, иначе и двамата щяха да разпуснат коси и да отидат в планините.<sup>6




1</sup> Сяолиен или цзюйжън - сравнително висока степен в йерархията на държавното чиновничество в древен Китай, получавана след вземане на изпити. - Б. пр.
² Знаменит с чудесата си монах (V в.). - Б. пр.
³ Название на едно от будистките божества. Докато Буда произнася своята проповед, Небесната красавица пръска цветя върху онези, които слушат. Ако цветята се задържат върху някого и не паднат на земята, това значи, че той още не е напълно пречистен от земното. - Б. пр.
⁴Общоприет сред будистките монаси начин да се носят дрехи. Счита се за проява на вежливост, а освен това е по-удобно, когато трябва да се върши нещо. - Б. пр
⁵ Една от трансформациите в процеса на преминаване от човек към буда. Категорията на бодисатвите е многобройна, тяхната цел е спасението на хората. - Б. пр.
⁶ Мъжете в Китай са носили дълга коса, прибрана обикновено под шапка. Разпуснатата коса означава преди всичко пренебрегване на общоприетитенорми. По традиция така изглеждат например монасите и безумците. - Б. пр.

Превод от старокитайски: Бора Беливанова

Marion Cotillard photographed by Ellen von Unwerth

Сун-Дзъ: ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА (孫子兵法)

Nastassja Kinski

Сун-Дзъ каза:

Изкуството на войната е от жизнена важност за държавата.

То е въпрос на живот и смърт, път към сигурност или към разруха. От това следва, че то е предмет за изучаване, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва.

Изкуството на войната е в зависимост от пет постоянно действащи сили, които трябва да се вземат под внимание при оценките за условията на бойното поле.

Те са:
— Моралният закон
— Небето
— Земята
— Пълководецът
— Редът и дисциплината.

Моралният закон кара народа да бъде всецяло предан на своя владетел и да го следва, независимо от риска за живота и без страх от опасността.

Небето е израз на нощта и деня, студа и жегата, времето и сезоните.

Земята включва разстоянията — близки и далечни, заплахите и сигурността, откритите пространства и тесните проходи; вероятностите за живот и смърт.

Пълководецът олицетворява добродетелите на мъдростта, искреността, великодушието, мъжеството и точността.

Под ред и дисциплина следва да се разбира устройството на войската в подходящи подразделения, подреждането на командирите по сан, поддържането на пътища, по които обозите да достигат до армията и контролът върху военните разходи.

С тези пет условия следва да се съобразява всеки военачалник. Който ги познава, ще бъде победител. Който не ги познава, ще претърпи поражение.

Ето защо при разискванията относно условията за две враждуващи страни, прибягвайте до следните съпоставки:
— Кой от двамата владетели въплъщава Моралния закон?
— Кой от двамата пълководци е по-способен?
— Чии са предимствата, произтичащи от Небето и Земята?
— При коя от страните дисциплината се прилага по-строго?
— Коя е по-могъщата войска?
— Къде командирите и войниците са по-подготвени?
— При коя армия е налице повече неотклонност в присъждането на награди и в налагането на наказания?

Въз основа на тези седем показателя аз мога да предвидя победата или загубата.

Военачалникът, който се вслушва в съветите ми и се ръководи от тях в действията си, ще победи — нека на такъв бъде поверено командването. Военачалникът, който не се вслушва в съветите ми и не се ръководи от тях в действията си, ще претърпи поражение. Нека от такъв бъде отнето командването.

Докато се стремите към ползата от моите съвети, не пропускайте също тъй да извлечете изгода от всички благоприятни обстоятелства извън рамките на обичайното.

Според това дали обстоятелствата са благоприятни, плановете следва да се преразглеждат.

Цялото военно дело се основава на заблудата.

Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.

Paris, 1932

Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар.

Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го.

Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен.

Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги.

Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква.

Военните способи, които носят победа, не бива да бъдат разкривани предварително.

Пълководецът, който печели битка, преценява много неща още в храма, преди битката. Пълководецът, който губи битка, преценява малко неща предварително. И така, многото преценки водят до победа, а малкото — до поражение. А колко по-страшно е, ако не се правят никакви преценки! Съобразявайки се с това, аз съм в състояние да предвидя кой би могъл да спечели и кой по-скоро ще загуби.

Catherine Deneuve  в "Дневна красавица" на Луис Бунюел