Борис Роканов: СЛАНИНА

http://www.youtube.com/watch?v=E8Zh8-UTjDc&feature=related

Има тук кило маслини, има и сланина крехка,
има праз и боб, и тенджера със леща:
Всичко е за теб, любима.
Има тук и три кила луканка, представи си.
Има сирене и няколко яйца
от селския пазар във вторник,
има хляб на вересия:
Всичко е за теб, любима моя.
Има ток и печка с реотани,
ще успеем да прогоним зимата от тази стая,
където сме се подредили
и се хилим гръмогласно всички.
Цялото човечество виси на косъм,
а косъмът е нашата прищявка, представи си

Борис Роканов: ИСТАНБУЛСКИ ПРЕЛЕСТИ

Борис Роканов с кучето Иво

ИСТАНБУЛСКИ ПРЕЛЕСТИ, ИЛИ ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СЮЛЕЙМАН И МУСТАФА,
ЗА СОФИЯ И АХМЕД , И ЗА ПОЕТА ЖАН ОТ ФРАНЦИЯ, ИЛИ ЦАРИГРАДСКА ТЕТРАДКА

В 3 сутринта започнах да пиша това стихотворение
в градинките около двореца "Топкапъ" в Истанбул,
и затова стихотворението ми изглежда тъмно и мрачно,
а може и да не изглежда, да e такова - не знам.

1.



Обувките на най-големия поет са бледи и лъщят
сред мазните като банички баби от Хвойна,
усмихнати като мастилено петно,
с глас на ядосани малини,
които се държат добре във обществото -
състрадателни като круши и сладострастни като тикви,
тръгнали по правия път.
Вимето им е пълно с прясно мляко от Павелско,
което скача сред влюбени легени и пере, какво пере?

Ура! с легналия Истанбул,
Ура! С босите деца на миналия век,
които лъскат нещото, което нямат, нямат, нямат, нямат,
нямат го и техните деца, Ура!

Гологладните младежи на Европа
обикалят изстраданата география на Истанбул
и пият фреш със баклава.

Моля ви, вземете десет реда сълзи oт голите гърди на стара София -

(онази къдрава туркиня с опънатото шалче
може да ме приласкае, да ме погали по корема и да каже:
машалла, Борисе).

Кого ли псуват ходжите от минаретата на Истанбул -
те са просто шум от Ориента в седем сутринта -
на кого ли чуруликат вьв ухото тези брадати господа,
на кого нашепват страстните си звуци -
те са просто шум от Ориента в седем сутринта.

Защо бе, братко мой, черешо свидна и добра,
не си оправиш зъбите?

Славеите пеят така, значи са пили ракия, значи са яли
пикантни меса с много люти рози, люляци и карамфили.
И скачат с левия си крак така, както Теа,
която е на 5 годинки.

Стрелките на деня показват януари,
месецът, когато госпожа Караахмед си загуби гласа
в една детска градина, до масичката със играчките,
едно дете го намери и го изяде,
и така госпожа Караахмед остана без глас,
а ходжите пееха.

Тази огромна загуба много ми напомня
за едни български поети,
които си загубиха гласа на Централна гара
и сега са като риби на сухо,
т.е. само си отварят устите.

Гологладните младежи на Европа
обикалят изстраданата география на Истанбул
и пият фреш със баклава.


2.

Със всеки понеделник идва зимата,
когато бримките се късат по гърдите,
а дългокраките съдби отварят крановете на чешмите,
най-вече крана с топлата вода -
ах, разпънатата ни храна е с формата на любовта.
Пиленцето блее, бебенцето плаче,
времето люлее малкото юначе.
После солунските двама братя
Сюлейман и Мустафа
лягат във краката на един безкрайно талантлив поет.

Всеки наш косъм тежи осем тона, мила.

Над Немската чешма
наместо стихове
избелели чайки падат като листопад
над плахите джамии
със снежните шалвари
и омекналите колена.


3.

Буквално се търкалях по килимите на Синята джамия,
буквално се търкалях и
в Новата джамия,
търкалях се и в джамията на Баязид -
сега седя между София и Ахмед
и им преча да се запознаят,
да се целунат нежно и да се
прегърнат ей така.
Те са котките на Истанбул с неговите тъмни страсти,
те са сричките на Истанбул
като простряното пране от мойто детство.

Гологладните младежи на Европа
обикалят изстраданата география на Истанбул
и пият фреш със баклава.


4.

Зимата отново идва твърде късно
като стихове на поета Жан от Франция,
който по-бледен от снега, умря от настинка
и от магарешка кашлица.

Многото лета правят многая лета.

Ура!

Ура! с легналия Истанбул,
Ура! С босите деца на миналия век,
които лъскат нещото, което нямат, нямат, нямат, нямат,
нямат го и техните деца, Ура!


Bir Sana Bir de Bana -BaBa ZuLa

Борис Роканов:ЧЕРВИЛО

http://www.youtube.com/watch?v=KtBbyglq37E&feature=related

ЧЕРВИЛО



Брегът е червен,
но наоколо няма морета, няма реки,
дори и курвите по червения бряг
са руси, но не са,
са курви, но не са.

Минават овцете,
вървят към площада,
градчето търпи да го газят копита.
Червен е онзи бряг, където днес е наваляло,
където преспите са бели, а лицата - повече от тях,
където слагаш зимата да кипне с чудните скали
на старата година,
тя кипи и ги облива,
тя кипи със страшна сила,
плъзга се и почва да прелива
тенджерата стара, кухнята и двора,
целият червен от мъка град.
Ти се срещна с русото червило,
после кестенявото отведе.
Аз се подигравам Аз се подигравам Подигравам
Подигравам
Подигравам се на нея, по-голямата и стара дрипа,
която крие своите години,
манджата и хляба крие.
С виждането малко се е скарала,
с чуването още се държи.
И закърши своята песен любовна,
и белна бедрата с цвят на лепило.
Тя простее, тя простее, тя е луда.

Тя нагъва, тя нагъва, тя нагъва,
обикаля къщите и притеснено проси,
по мръкнало се връща вкъщи
при децата,
при съпруга
и луната.
При нас е весело,
така е весело,
че няма, няма, няма
накъде.
Остана сам, остана много сам:
ще бъдеш ли така добър
да се озъбиш
и да се усмихнеш.
Да изиграем пак една игра на карти.
Да хвърлим по един белот.
Тя ме мразеше жестоко, но и аз не я обичах.

Борис Роканов: ПАСТИ

http://www.youtube.com/watch?v=iNgy5zDtW-s&feature=related


Балконите
са превъзходната идилия,
а отблясъците - мокрият копнеж.
Дните като ябълки се излежават
със сънищата, гушнати във тях:
о, моля те, бъди така добър
да легнеш и да се събудиш.
Брезите тука са брези,
очите тука са очи,
а погледът е много, много шарен.

Как сянката привлича полусянката,
как слънцето пълзи по пътя.
Как бабите са седнали на пътя,
черно-бели -
във тракийското село - на пътя
и пикаят прави,
кацнали във влака за Бургас.
Как станаха пияници момчетата,
как проститутки станаха
феите на младите на сънища:
у нас бамбините се казват Сори,
евала на Яворов - две хубави очи.

Еба ти живота, еба ти съдбата,
щом трябва с нея да се бориш,
вместо да и бръкнеш под полата
и тя любовно целия да те поеме -
дворно място, подло място. Отегчено.

Боза и банички - надлъж и шир,
където мляскат късите поли,
където се опипват с утрешна умора
настроения и страсти:

- Здрасти, дай пари за пасти.
Няма хляб и няма пасти -
да го дъвче Антоанета
със фолклорния мотив.

Животът ги заряза,
животът ги отказа -
създаде им илюзии и после им ги взе,
създаде им мечтите и после им ги взе
под воала носталгичен
на някаква далечна курва.

Сладките са в стаята на майката,
тортата е също там,
кюфтетата и сладката им баница
са върху леглото на бащата,
в стаята на майката.
И почерпи майката с бащата,
съседите почерпиха със майката
и нощите отнесоха в натъпкани чинии.

Скитници разхождат своя свят
и свойто виме.

Хълца влакът за Бургас,
а аз ще спра на някоя междинна гара.

Борис Роканов: НЕКА ТИ НАПРАВЯ

http://www.youtube.com/watch?v=x6RwSsHSIfs&feature=related





Нека ти направя тъмно минало
и със него ти ще оцелееш,
нека ти направя малко жестове опиянени,
нека ти направя ураган и топъл вятър,
аз искам да те изкрещя внезапно, да те изрека
с напевни думи -
сандалите на лятото подскачат
и фльорцата вода се чувства огорчена -
мъглата, паднала на педя от крака ми,
с белия саван обвива всичко живо,
а образът ти, образ до полуда, от плочките отскача
и странно ме привлича
с мистичните си физиономии и загатнати портрети
на лелка, на подпухнала готвачка, на принцеса,
станала отново Пепеляшка, на момиче с ореол
от лесни тайни, на пийнала Снежанка и - какво ли още.
Сега да те представя на блудстващите рими
и да те облея с моите кошмари:
Момиче, кокиче, добиче, сестриче или братче на поета,
стигнал пределите на любовта -
това си ти това си ти това си.

Нека ти направя тъмно минало...

На устните ти подражавам и се пристрастявам бавно
към гласа ти -
сега да преживея зимата
и бремето да надживея
със спомена за всичките жени
радостни от слабостта ми
и още повече да дрънкам глупости
и глупаво да споря за изкуството
на птиците безсилни
излегнали се на гърба на вятъра
на вятъра напомнящ моите чувства.

Борис Роканов: Искам да са живи слабите поети

http://www.youtube.com/watch?v=RyYjPKixWOQ&feature=related

* * *


Искам да са живи слабите поети
и да плуват с мънички крачета В моите води -
нека да се давят - аз ще ги спасявам,
нека да умират - аз ще ги заравям.
И да ме ухажват,
и да ме целуват -
пак ще си обичам
слабите поети.
Толкова щастливи и толкова
безбройни
в лицето ми се стичат
и ме сапунисват с кал от водорасли.
Пее стадо жаби
пред разтворени прозорци
и разчекнати врати
на стаята в която ми е топло
и ме носят тръпките на моя най-последен стих,
който се разнася:
искам да са вечни слабите поети.

Борис Роканов: ТОГАВА ПОД БРЕЗИТЕ

http://www.youtube.com/watch?v=8K6y_CyOzHE&feature=related

ТОГАВА ПОД БРЕЗИТЕ


Тъй като вредата тежка вече стори,
или го умъртви, или го облекчи!
Н. Ф. де Моратин


Какъв листопад се случи
при първото ни неразбиране.
Листата бяха спокойни върху твоята коса -
не казвам, че красяха лицето ти,
не казвам, че жълтото не ти отива.

Когато си сама, се открояваш,
когато с бавни стъпки във навалицата слизаш,
ме караш разноглед да бъда
и някъде далече се изгубваш,
навалицата бързо те помита,
както метачка - улица след листопада.

Ето че се връщам на деня,
който беше ден на листопада,

взех и я поканих вкъщи,
а тя пък взе и ми отказа,
постояхме.

Аз ли трябва да си ходя?
Той ли трябва да си тръгне?

Тя ли трябва да си ходи?
Аз ли трябва да си тръгна?

Или: Нека той да си отиде,
тя пък нека да остане.

Или: Нека тя да си отиде,
ти си остани със здраве.

След месец,
след два
снега ни потрупа,
станахме хълмчета бели,
бяхме еднакви на ръст
и само ние си знаехме
кое хълмче е женско
и кое хълмче е мъжко.

После пролетта ни намери в прогизнали ризи,
чакащи знак да си ходим,
забравени от дом и семейство.

Не се ли безкрайно проточи -
си мислех и чаках да тръгне.

Не се ли безкрайно проточи -
си мисли и чака да тръгна.

...или ме умъртви, или ме облекчи.