 |
| Photos from a Playboy party in the 60’s |
 |
| Paris, 1932 |
неделя, 18 март 2012 г.
Lita Ford - Close My eyes Forever (като бек-вокал се изявява Ози Озбърн)
Борис Роканов:ДЕБЕЛЯНОВ
Димчо Дебелянов: Нали няма да умра?
Войник: Не бойте се, господин подпоручик, леко е.
Димчо Дебелянов: Ох, не е леко ... (издъхва)
2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта,
Горно Караджово (днес Моноклисия)
 |
| Diane Kruger by Christophe Meimoon |
 |
| димчо дебелянов |
Обичам шопската салата,
когато вечерта смирено гасне,
обичам шопската салата
щом приласкава скръбни и нещастни.
Моля те, кажи ми, Боби,
за какво извика Марта, Ани и Мария
и защо им даде само сантиметри от плътта си,
а малкото, което даде
е всъщност
всичкото, което имаш.
Отчаяни са бабите и дядовците също,
отчаян е светът и неговата същност -
бингарите* играят и умират със числата:
на лелките, на лелките голямата игра.
Кой пита колко струва хляба,
как обитава мойта бивша мишата си дупка,
на селото иде краят, на играта също.
когато вечерта смирено гасне,
обичам шопската салата
щом приласкава скръбни и нещастни.
Моля те, кажи ми, Боби,
за какво извика Марта, Ани и Мария
и защо им даде само сантиметри от плътта си,
а малкото, което даде
е всъщност
всичкото, което имаш.
Отчаяни са бабите и дядовците също,
отчаян е светът и неговата същност -
бингарите* играят и умират със числата:
на лелките, на лелките голямата игра.
Кой пита колко струва хляба,
как обитава мойта бивша мишата си дупка,
на селото иде краят, на играта също.
___________
* Племе, населяващо бинго залите в Югоизточна Европа.
* Племе, населяващо бинго залите в Югоизточна Европа.
 |
| мъжът с маркуча е Kim Novak, а жената с комбинизона - дявол знае коя е |
 |
| тази импровизирана лехичка е младата Drew Barrymore |
събота, 17 март 2012 г.
Борис Роканов:ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: НЯКОЛКО ПОУКИ ОТНОСНО СПАСЯВАНЕТО НА КУЛТУРАТА ПО ...
БЛОГЪТ НА ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: НЯКОЛКО ПОУКИ ОТНОСНО СПАСЯВАНЕТО НА КУЛТУРАТА ПО ...: За тези от Вас, които нямат време и концентрация за по-дълги текстове ще сбия следващите страници в няколко изречения: Правителството на САЩ...
петък, 16 март 2012 г.
Борис Роканов: БАРСЕЛОНСКА ТЕТРАДКА
Днес възпявам
Барселона с ритъма на милия покойник Гинсбърг,
подобен на стария Уитман, също покойник,
гръмогласно, безподобно и подробно я възпявам,
подобно скари мешани с картофи и със зеле, или скари дюс.
Започвам с лявата ръка
да опипвам Барселона
по пищните й задни равнини, по разлятите й долини,
по балонестото й лице, което ставаше като огромна бяла пита,
щом каталунската стара мома пиеше люта бащина ракия и сумтеше благо.
подобен на стария Уитман, също покойник,
гръмогласно, безподобно и подробно я възпявам,
подобно скари мешани с картофи и със зеле, или скари дюс.
Започвам с лявата ръка
да опипвам Барселона
по пищните й задни равнини, по разлятите й долини,
по балонестото й лице, което ставаше като огромна бяла пита,
щом каталунската стара мома пиеше люта бащина ракия и сумтеше благо.
Започвам с дясната
ръка
да опипвам улиците и площадите, катедралите, маршрутите на виното и дрогата, андалуските джебчийки забили пориви и важни пръсти
в храсталаците на момчетата от Гана, Того и къде ли не,
чашите с немска бира “При французите” в Barri Gotik
(където ме одраха десет пъти, мамка им),
да опипвам улиците и площадите, катедралите, маршрутите на виното и дрогата, андалуските джебчийки забили пориви и важни пръсти
в храсталаците на момчетата от Гана, Того и къде ли не,
чашите с немска бира “При французите” в Barri Gotik
(където ме одраха десет пъти, мамка им),
мароканския хашиш
предпочетен пред многострадалната мома от Пловдив
на име Геновева –
а си струваше човек да поиграе с нея,
да я блъсне като бясна топка,
да я метне в твърдото студено ложе
и накрая
да я хвърли поривисто в катедралата „Светото семейство” –
най-вкусната паеля на Испания е в музея “Пикасо”.
Оле!
Видях по улиците гмеж от французи, викинги, вандали,италианци, прабългари,
японци, `китайци, траки, шведи,персийци, цигани, корейци, ескимоси, турци,
абисинци, румънци, албанци, сърби, хазари, македонци, поляци, казаци, чехи,
руснаци, словаци, мароканци, месопотамци, американци, алажирци, готи, хуни,
татари, камерунци, датчани, норвежци, унгарци, спартанци, инки, араби, ацтеки,
троянци, римляни, византийци, даки, маджари, древни египтяни,
още по-древни египтяни, латини, брити, германи, ромеи, франки, монголи,
ибери; видях и тълпи от украинки, рускини, молдовки, унгарки,тайландки,
виетнамки, корейки
пред Каталунската опера в полунощ
да дават огънче на минувачите,
със буйните запалки от дълбините на телата си
и после: “Елате, господине, да ви покажа нещо твърде съблазнително!”
и господинът, аз,
веднага тръгнах, леко притеснен, озадачен, очакващ, триумфиращ, заекващ,
срамежливо притеснен, но устремен след хубавия гръб на филипинката,
попърхващ със крилцата на страстта, след двете тежки бузи на грузинката,
по улиците тесни, по катакомбите на Барселона,
по тъничките коридорчета, по смешни вити стълби,
във малки стаички със миризмите на повръщано и акано,
и в тясното
половин персон легло с апломб и винаги с едно Оле наум
започва древната комедия.
Оле!
И след неуспешното чифтосване убих момичето от Камерун,
погълнах го и после го повърнах.
на име Геновева –
а си струваше човек да поиграе с нея,
да я блъсне като бясна топка,
да я метне в твърдото студено ложе
и накрая
да я хвърли поривисто в катедралата „Светото семейство” –
най-вкусната паеля на Испания е в музея “Пикасо”.
Оле!
Видях по улиците гмеж от французи, викинги, вандали,италианци, прабългари,
японци, `китайци, траки, шведи,персийци, цигани, корейци, ескимоси, турци,
абисинци, румънци, албанци, сърби, хазари, македонци, поляци, казаци, чехи,
руснаци, словаци, мароканци, месопотамци, американци, алажирци, готи, хуни,
татари, камерунци, датчани, норвежци, унгарци, спартанци, инки, араби, ацтеки,
троянци, римляни, византийци, даки, маджари, древни египтяни,
още по-древни египтяни, латини, брити, германи, ромеи, франки, монголи,
ибери; видях и тълпи от украинки, рускини, молдовки, унгарки,тайландки,
виетнамки, корейки
пред Каталунската опера в полунощ
да дават огънче на минувачите,
със буйните запалки от дълбините на телата си
и после: “Елате, господине, да ви покажа нещо твърде съблазнително!”
и господинът, аз,
веднага тръгнах, леко притеснен, озадачен, очакващ, триумфиращ, заекващ,
срамежливо притеснен, но устремен след хубавия гръб на филипинката,
попърхващ със крилцата на страстта, след двете тежки бузи на грузинката,
по улиците тесни, по катакомбите на Барселона,
по тъничките коридорчета, по смешни вити стълби,
във малки стаички със миризмите на повръщано и акано,
и в тясното
половин персон легло с апломб и винаги с едно Оле наум
започва древната комедия.
Оле!
И след неуспешното чифтосване убих момичето от Камерун,
погълнах го и после го повърнах.
Да възпея Барселона с патоса на древните протоамерикански хомосексуалисти?
Не бих посмял,
по-точно никога.
Не бих посмял да пея и със гласа на милия кастрат от северна Италия,
Карло Броски – Фаринели, който още препикава Барселона.
Сега искам да прошепна на Мнострадална Геновева
едно лирическо отстъпление
на ушенце,
ето така:
Палмите станаха бледи от яд, защото ги обраха в един патетичен ресторант
до пристана за яхти,
ако снегът падаше на едри руски парцали, щях да кажа, че палмите се изрусиха
и вместо да се радвам на северната им порода,
седя самотен, изнурен и гладен в едно мароканско кафене на “La Rambla”,
гледам барманката и се чудя за посоките,
и още -
как да обърна това светлооко нещо под кафемашината,
зад бара,
точно в този момент, докато ми връща рестото
и после след безброй вероломни вмешателства по нейното тяло,
да си измия ръцете,
после с чисти ръце да взема сърцето,
ръката,
главата и
тазобедреният й комплекс.
(...човешкото тяло
няма резервни части, казваше навремето учителя
по „Основи на комунизма” Григоров, да му еба майката!)
по „Основи на комунизма” Григоров, да му еба майката!)
Главата й кънтеше
като зряла добруджанска диня,
а тялото й пукна и се втресе, а по-подир извика на умряло,
щом вкарах пак
до сливиците ножа.
Но въпреки всичко,
и въпреки всичко сърцето й има приятен порок.
като зряла добруджанска диня,
а тялото й пукна и се втресе, а по-подир извика на умряло,
щом вкарах пак
до сливиците ножа.
Но въпреки всичко,
и въпреки всичко сърцето й има приятен порок.
Съвсем случайно, ей така,
на примависта,
в парка „Гуел” на Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет,
при отвратителната пейката със гущера се случи нейното лирично преклонение,
а после тя изтупа колената и бедрата, и потъна като лястовица в тълпата.
Уха,
колко добре щеше да ми се отрази престоя в Барселона,
ако бях заклал мароканското добиче, но нямах смелост,
нямах капка смелост.
И пак с едно Оле наум казвам:
“Наздраве, момичета черни!” и се връщам бързо
на Palau de la Generalitat, където завивам в лявото готическо тресавище,
и вървя дълго, тромаво, бедно – измислено някак –
по средновековни тесни улички и насилвам камъка с хашиша от Египет,
първокачествен арабски материал. Оле!
Швейцарските банкери днес отидоха в Дахау и много липсват на арабите от Ел Рахал.
Дотук с думите, съгласни с всичкото, за да оцелеят.
Думите за твърде и за много, за бързо и за бавно, за трудно и за лесно
за тъжно и за друго, за късно и за рано.
Сега ще хвана за рогата полуумрялата барселонска картинка и ще я сложа
в леглото да легне, после ще се лепна за гърба й
и ще почна да я бруля, клатя, бруля, клатя, клатя –
методично, приглушено, преподобно –
о, мъко моя,
тъй добра и необятна, задействана с ръка на ренесансова мома
с тъжен нож и онанираща кама,
о, мъко моя!
Романтичната порода на двете ми ръце, които задушават
с нежност нежността ми,
която днес я няма,
няма я
и няма да си дойде окъсняла
и утре също дълго няма да я има.
Тя влезе в готиката с маратонки и си тръгна по пантофи отегчена.
А моята хазяйка пак я няма.
Многострадална Геновева се казва в Каталуния жената,
позната в обществото като Лалка,
андалуската ракия издава в гърло й странни звуци,
а аз се правя на ударен
не с мокра кърпа,
а с паве от готическия карнавал на La Ribera,
(там
сега живее и пере чаршафи в артистичен хостел
един забавен български писател),
а струните на страстната виола,
пак ги къса някой мазен тарикат от Пловдив
с представата, че я опъва бурно, необятно.
А тя, уви, такова чукане желае.
Ах, моята хазяйка пак я няма.
Умрях от студ, умрях от срам
сред езическия правопис на барселонските квартири,
по тъмните кьошета,
сред дрезгавите многоточия и спретнати тирета,
с мъртвите морета и мътните реки
на каталунска изхабена страст.
Подготвях методично бягството към Ориента,
към разлятия като обрулена невеста роден град –
от моята бъдеща съпруга Барселона.
Тя има гръб на възрастна жена –
която е погълнала реки от бири,
морета “Узо” и потоци
с каталунски евтини вина –
в парка „Гуел” на Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет,
при отвратителната пейката със гущера се случи нейното лирично преклонение,
а после тя изтупа колената и бедрата, и потъна като лястовица в тълпата.
Уха,
колко добре щеше да ми се отрази престоя в Барселона,
ако бях заклал мароканското добиче, но нямах смелост,
нямах капка смелост.
И пак с едно Оле наум казвам:
“Наздраве, момичета черни!” и се връщам бързо
на Palau de la Generalitat, където завивам в лявото готическо тресавище,
и вървя дълго, тромаво, бедно – измислено някак –
по средновековни тесни улички и насилвам камъка с хашиша от Египет,
първокачествен арабски материал. Оле!
Швейцарските банкери днес отидоха в Дахау и много липсват на арабите от Ел Рахал.
Дотук с думите, съгласни с всичкото, за да оцелеят.
Думите за твърде и за много, за бързо и за бавно, за трудно и за лесно
за тъжно и за друго, за късно и за рано.
Сега ще хвана за рогата полуумрялата барселонска картинка и ще я сложа
в леглото да легне, после ще се лепна за гърба й
и ще почна да я бруля, клатя, бруля, клатя, клатя –
методично, приглушено, преподобно –
о, мъко моя,
тъй добра и необятна, задействана с ръка на ренесансова мома
с тъжен нож и онанираща кама,
о, мъко моя!
Романтичната порода на двете ми ръце, които задушават
с нежност нежността ми,
която днес я няма,
няма я
и няма да си дойде окъсняла
и утре също дълго няма да я има.
Тя влезе в готиката с маратонки и си тръгна по пантофи отегчена.
А моята хазяйка пак я няма.
Многострадална Геновева се казва в Каталуния жената,
позната в обществото като Лалка,
андалуската ракия издава в гърло й странни звуци,
а аз се правя на ударен
не с мокра кърпа,
а с паве от готическия карнавал на La Ribera,
(там
сега живее и пере чаршафи в артистичен хостел
един забавен български писател),
а струните на страстната виола,
пак ги къса някой мазен тарикат от Пловдив
с представата, че я опъва бурно, необятно.
А тя, уви, такова чукане желае.
Ах, моята хазяйка пак я няма.
Умрях от студ, умрях от срам
сред езическия правопис на барселонските квартири,
по тъмните кьошета,
сред дрезгавите многоточия и спретнати тирета,
с мъртвите морета и мътните реки
на каталунска изхабена страст.
Подготвях методично бягството към Ориента,
към разлятия като обрулена невеста роден град –
от моята бъдеща съпруга Барселона.
Тя има гръб на възрастна жена –
която е погълнала реки от бири,
морета “Узо” и потоци
с каталунски евтини вина –
с подобни на изхлузени
чорапи цици,
с унили есенни бедра,
без талия,
без гащи,
без стотинка в протмонето
и никакво желание за мекичкия, малък Фалосино,
както може би се казва на испански, моя тъй унил и тъжен пенис.
с унили есенни бедра,
без талия,
без гащи,
без стотинка в протмонето
и никакво желание за мекичкия, малък Фалосино,
както може би се казва на испански, моя тъй унил и тъжен пенис.
Със ох и ах,
със брей и
ей, със тюх и въх, и три пъти с едно Оле наум
потъвам в тресавището Барселона.
А моята хазяйка пак я няма.
със брей и
ей, със тюх и въх, и три пъти с едно Оле наум
потъвам в тресавището Барселона.
А моята хазяйка пак я няма.
... влажната и важна
Геновева е прохладна като катедрала.
Борис Роканов: ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СПЯЩАТА КРАСАВИЦА,
Спящата красавица умря, преди да се събуди,
но затова пък сънува това-онова,
целия си живот проспа и просънува.
За принцовете и тълпата,
тя бе спящата красавица,
за баща си, краля, и за майка си, кралицата - бе заспалата,
която е забравила да се събуди,
а за прислужницата (женичката с парцала) -
бе заспало, топличко работно място,
което го завиваш, пудриш, парфюмираш,
преобличаш, решеш
и сменяш напиканите чаршафи.
Тя - женичката с парцала - се надяваше да се пенсионира в двореца
и да се омъжи в него,
да роди деца, които после също да ожени,
затова бе любезна с принцовете
и всяка година се изненадваше от нова бременност -
(една изненадана прислужница се оказа).
Тя, прислужницата, редовно си плащаше здравните
и социалните осигуровки,
защото нищо не се знае,
принцовете са толкова непостоянни,
а и спящата красавица би могла да се събуди.
Принцовете бавно остаряха, принцесата старееше и спеше,
а децата на прелюбезната жена с парцала
напълниха двореца,
независимо от това прислужващата дама
продължаваше да си плаща осигуровките
и да любезничи със следващото поколение принцове.
Така се роди митът за спящата красавица,
която между другото умря,
прислужницата се пенсионира със значително потомство
и нейната любезност свърши, т.е. пресъхна.
Така се роди и Великата Френска революция,
Великата Октомврийска революция,
и Великото Преселение на братския еврейски народ
от Азия в Америка и обратно.
Ето, на това място свършва стихотворението
за прелюбезните жени, които знаят всичко.
Въпреки че на поета не му се иска да свършва.
четвъртък, 15 март 2012 г.
Борис Роканов: ИМЕНА
 |
| Romy Schnieder |
Оставена в началото, ти винаги ще си оставена,
или оставена в средата на някакъв житейски път,
ти пак така
ужасно ще се чувстваш.
И зимата, белнала нощта,
излегната пред блока с бяло наметало,
се чувства неспокойна като тебе.
Недей ме пита кой е той, нито пък - каква е тя.
И струва ли си след шоколадите и чая
оргазмите ми да се стрелкат като девствени светулки -
ето идвам да ти кажа всичко.
Вече съгреши
и само как си вкара
трънче във петата.
Събираш своите изчадия при мен,
даваш име на кошмарите,
даваш име и на други някои неща,
даваш имена.
Даваш имена, защото име нямаш.
Нямаш къща, нямаш и домашни чехли.
Горчив е вятърът, който те обича някога,
животът също, също някога.
Всичко е привидно само -
ще го изживееш.
сряда, 14 март 2012 г.
Борис Роканов: КОПЕЛЕ
 |
| Anita Ekberg, 1953 Photo by Phil Stern |
Това стихотворение е случайно,
това стихотворение е копеле,
това стихотворение е за проститутките
с нежни сърца
и за масажистките с нежни сърца,
които само копелета произвеждат,
(не те загубих, защото не държах на тебе,
благоразумна си и много лицемерна),
които се разминават с мен
на голямата пловдивска улица
и получават тикове и тикчета
за времето, което ми дължат, за времето.
Това стихотворение е случайно
като жените, които живота ми взеха,
на всяка аз дадох по няколко златни години.
Това стихотворение е копеле
като майките на леките момичета,
като бащите, на които леките момичета купуват
виното и хляба,
(сега си се надигнала на пръсти,
но докога така ще издържиш).
Това стихотворение е случайно,
това стихотворение е копеле
като влъхвите,
като светналите сутрешни кокичета,
като прозорчетата, също светнали и също бели,
като дима отляво при зората,
като кухнята, като къщата, като света.
Това стихотворение е случайно и е копеле.
Абонамент за:
Публикации (Atom)